СЕЛИЩНА ИСТОРИЯ

web | История на мястото...

Държа в ръцете си книга, която след малко ще затворя, ще оставя
тези истории за мястото, събирани от невроните на паметта - този
така неуловим дух, веещ по земята, проблясващ по върхарите на
боровите дървета, когато слънцето изгрее тук, в Западните Родопи,

Когато в лятната утрин, преди всички станал, се катериш по ридовете,
окъпан в слънчево щастие. Истории за първите родове - Грудинският род,
Стоян Герзила и неговите потомци, бягащи от земите на Беломорието,
намерили спасение в местността Лома, място усойно, високо, неподходящо

Да се живее, но стадата плъзнали по баирите, върховете се огласили от
звън на лопатари и гайдите на овчари. Селото се разраснало и когато през
пролетта стадата на юг се отправяли, тази повтаряща се раздяла родила
тъгата, носталгията по боровите завеси, които вечер очите притварят.

Появили се първите занаятчии - кондурджии, килимари, каменоделци и
зидари, изкусно тиклите редили, на доброволни начала църквата покрили,
и досега още стоят тънките каменни плочи, обрасли в мъх и лишеи,
почернява камъкът на местото си. В по-новите времена пътя прокарали,

Електрическите стълбове изправяли на недостъпни места, пресичат
жиците туристическите пътеки, трептят, резонират в слуха, нажежени
сред горските звуци. Първите даскали децата на излети водили, мястото
набелязали, където и днес здраво в земята вкопана стои хижа Перелик,

Заключена вече втора година след като хижарката се спомина. Подпрял
съм се на хладните камъни, оглеждам във всички посоки, живо творение
сред другите живи творения, изумен съм от животинската връзка,
която тукашните хора са имали с ветровете, слънцето, планината:

Щом сутрин изгревът свари мъгла на Карлък, ще завали; когато духа
вятър от запад и фучи Черночото над селото, ще е сухо и ветровито;
излязат ли охлюви, ровят ли къртици, ще вали; ако овцете бавно пасат,
времето ще бъде дъждовно, ако пасат бързо - ще застудее; есенно време

Има ли няколко сутрини голяма слана - следва сняг. Не съм сигурен
с мен какво следва, цялата хаотичност на стъпките ми, ако се погледне
диаграмата на следите - драсканици във всички посоки, текстът в книгата
на живота едва се чете, радостно е обаче говоренето, омаята в погледа.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010