* * *

web | История на мястото...

Седим в офиса с втория баща на Марти,
чакаме таксито до летището да ни заведе.

Въпреки разликата в годините, имам за клиент и приятел
този поостарял мъж, някогашен невъзвръщенец.

Леко съм се стегнал заради новината,
така спокойно предадена, заедно с нотариални актове и
пълномощни, неизбежни в подобни случаи - след
операцията, казва, усложнения може да настъпят.

Каква тайнственост, каква изключителност обграждаше
децата на разведените родители - далечни и непознати
като арменска реч, която много отдавна дочух
в нашата кухня от една приятелка на баба.

Опитвам се да го убедя, вече в таксито, да го придружа
до университетската болница на Хановер, но не иска да чуе -
не иска да се държа с него като с болен; когато понечвам

Куфара от ръцете му да поема, се дръпва: момче,
разкарай се, ти си дотук, и маниерно ме избутва,
ще ти се обадя да вечеряме, когато се върна.

Един мъж, наближаващ седемдесетте, устремил се
да разреши - отново сам - поредния си проблем:

Винаги има един последен неуспешен опит,
пожелавам си в най-лошия случай това да е предпоследният,

Какво ще кажеш, а, шефе, за едни агнешки котлети с аспержи?

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010