Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОВОТО МОМИЧЕ В ОФИСА ИЛИ ЧОВЕШКОТО СЪКРОВИЩЕ
web | История на мястото...
Появи се в офиса това крехко момиче един понеделник,
за да организира цялата работа, хаоса от лица, телефони,
идва ти да я питаш какво си ти пиле, кой те изпраща,
с несъразмерно големите ти зелени очи, бистротата им чиста,
розовеещата ти кожа като прозирна ципа на птица,
отдолу трепти животът ти, разпръснат по капиляри.
Залавя се с изостаналата кореспонденция на испански,
все нещо записва, сутрин я следя от прозореца на офиса
как колата си дълго паркира, пътуваща от покрайнините,
живееща с родителите си в една от вилните зони,
тръгваща ежедневно от подножието на Стара планина,
пресичаща ужасяващия пейзаж от разхвърляни складове,
обхванати от дълбока ръжда, занемарените панелни
конструкции на Кремиковци. Сладко и тъжно е усещането,
когато я гледаш с очите на човек, принадлежащ към
предишното поколение - което някак набързо изкачи билото...
В главата ми радостно разстройство настъпва, знам, че сутрин
винаги ще видя това безценно създание, което родителите му
внимателно в ръце са държали - невярващи, леко смутени.
Но се налага дните да започна да отброявам, оставащи преди
образованието си в Лондон да продължи - международни
отношения, представям си ги като кръвоносна система от спадове
някъде към пресечената местност на Балканския полуостров,
на лекарския монитор ясно се различава златният маркер,
който към сърцето ми бавно пътува. Чудя се какво ли си ти пиле,
което на бюрото стоиш и сред своето си сияние
така усърдно книжата прехвърляш...?
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010
|