НАРЕЧЕНСКИ МИНЕРАЛНИ БАНИ

web | История на мястото...

Позападна курорта през последното десетилетие, предлагал
с лечебните си извори отрада за бъбречно болни, за страдащи
от жлъчка и всевъзможни невралгии, използва се само един етаж
от санаториума, посрещал навремето тези, показали дефекти от

Поточната линия на колективния труд. Изпращат още работници,
пенсионери, пристигащи с чудодейната вяра в извиращата от
планината минерална вода, съдържаща радиоактивния радон и
елементите при неговото разпадане, в малки количества разширяват

Кръвоносните съдове, действат на организма общоуспокояващо;
тягостни, скучни са тук дните далеч от дома - хората свикнали са
нещо с ръцете си да майсторят, да ровичкат: след като процедурите
в единайсет свършат, белот по стаите се играе, чоплят се семки,

Сбирани във фунии от вестници; съклетясваш се, когато Родопите
се смрачават по обед и ръмящият дъжд заплашва с години да се
процежда. Играе с другите Васил, картите хвърля малко обречено,
допушва му се цигара, но докторът каза завинаги да забрави...

Съвсем прежълтял в кардиологията посреднощ го докараха, добре
че съседът им вкъщи си беше, цяла нощ горе май някой картите
бъркаше - двама не издържаха, на сутринта вече не бяха в играта;
думите на малкия син: майко, не плачи, ако татко умре, аз за теб

Ще се грижа. Прескочи трапа, както всички повтаряха, защо беше
това блъскане, сега ще го трудоустроят, може би пазач във фабриката
за трикотаж ще го направят, диета ще трябва да спазва, господи, кой
сега в мазето с ръчната количка половин тон въглища ще прекарва.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010