МОРСКАТА ГРАДИНА, ПОСЕТЕНА ПРЕЗ ЗИМАТА

web | История на мястото...

Нужни са ти само няколко преки по Богориди и достигаш до
асфалтираните алеи, тревните площи опосталяли без витамини,
дърветата - поочупени полюлеи - правят видимостта възможна,
няма я лятната зеленина, естествен декор, преди морето пред теб

Да се ширне - от входа на градината можеш да разпознаеш тенекиеното
отражение на водата, бученето на зимния прибой, през този сезон
повече заплашително; делничен ден, попадаш на място, което си е
взело годишната отпуска за цялата зима, незаразено, изолирало

Непрекъснатото говорене, шума на колите, тяхното парадиране;
тук пестеливо поддържат живота част от крайбрежните заведения,
предлагащи винаги душеспасителната рибена супа, сервирана
направо върху голите маси, разположени на дървени скари - сякаш

Нахвърляни понтонни мостове да предпазват от влажния пясък;
малкото посетители загърнали са се в зимните шалове, шапки,
безмълвно стоят, с часове в морето се взират или в някоя възрастна
двойка, бавно пристъпваща по границата на прилива, по границата

На отпътуването… Едно явно общество от малцината отстранили се -
две-три хлапета дошли тук тайно да пушат, баба внучето си разхожда,
докато чака времето за обяда да дойде, позастаряла артистична жена -
балерина в Бургаската опера?, отпива водка от пластмасовата си чаша,

А кокер шпаньолът й изравя от пясъка изсъхнали водорасли, костилка
от праскова и други буклуци. Картината изисква да отправиш поглед
в далечината - пустият плаж, любовта да опиташ да дефинираш, двама
взрели се във водата, като се погледнат - от много далече те се завръщат.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010