КЪЩАТА НА СЕЛО

web | История на мястото...

Цялата ел инсталация, бушоните трябваше да се подменят,
пристигна техник от Чирпан с допотопната уазка на енергото,
с рачешки приспособления по елекрическия стълб се покачи,
бушоните за спомен прибра, истинско чудо, каза, че досега са

Работили; от 54-та са, отвръщам, знам го със сигурност,
нашите са ми казвали, че цялото село тогава електрифицирали.
Не толкова старо е гнездото на семейството лястовици, които миналото
лято се засели над електромера, забутан в горния ъгъл на навеса -

Младите под покрива се учат да летят - него преди двайсет години
го ремонтирахме: една по една турските керемиди се натрупаха,
цялата чатия с нови ритли се подмени - дядо ми тогава остави
двайсет лева в кметството, на горския бележката даде и шише

Във вестник увито, пълно с анасонова ракия, за да ни позволи да
отсечем двайсетина млади борови ствола; пренесохме ги с трактора
на кооперацията, седнали доволно върху трупите в ремаркето
горският и дядо ми още там шишето доволно подхванаха...

Опрени на дървеното магаре, с ножовка обелиха се корите,
цяла купчина борина се натрупа, оставиха ги седмица да изсъхнат,
да не ги яде червеят...; наредиха дългите пръти по един съвършен,
геометрически начин, макар че малцина седми клас бяха завършили.

Изправиха и подпряха на старата круша няколкото останали ритловици,
стърчат върховете като горната част на юрта, гледка, която във всеки
двор и досега по селата можеш да видиш, разнообразена от вида на
някое ръждясало колело, на дървото подпряно. Дядо ми отдавна не е

Сред живите, но посивелите дърва все още стърчат под селските облаци,
стотици пъти подгизващи от дъжда и снега, разцепени от горещините.
Уверявам техника, че зидовете са вечни, 80 см дялани камъни, умуваме
какви ли ще са след 50 години бушоните, дворът, ландшафтът околен.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010