* * *

web | История на мястото...

Когато на терасата с чаша вино излизам, над съвремието сякаш се
надвесвам, разбирам - механичната играчка добре е навита: вятърът
енергично тече по въздушните коридори, накланя върховете на
стогодишните смърчове, които около резиденция "Бояна" нехаят

За политическите процеси, спуска се устремено студеният фронт,
към полунощ ще достигне кварталите в централната част на града,
септември вратата на хладилника е открехнал, но топлина от кахлени
печки все още излъчват жилищните фасади, плочките по терасите,

Една част от тялото, част от сърцето, е вече смразено; ще затворя
вратите, всички прозорци, в света навън свито до гаража улично куче,
посърнало, натъжено, обмисля къде ще му се наложи да презимува;
дочува и то отнякъде трясъка на блъснат прозорец, в миг настоящето

На две се разцепва: изминалите дни, лятото, незабавно минало стават;
къде ще намерим подкрепа - стаите притъмнели, ако и да ги обхождаш
отсега нататък безжизнени вещите ще ги населяват; скоро тъмнина
ще се настани по входове, спирки, дъждът ще накара катранено да

Блещука асфалтът, тревните площи, осветени от бетонните стълбове
в междублоковите пространства. В просъница дочуваш аларма на кола да
пиука и в друга потънала в дъжд столица, стичат се капките по стъклото,
опитва съседът ключа на таблото да сложи, в мрака на съдбата си рови,

Фаровете ще светне - на сигурно място е в този bathyscaphe наземен,
конусите на фаровете осветяват ронещата се мазилка на изоставената,
от години запусната къща, влажно петно цяла зима бавно ще я превзема,
измамен подслон, с ревматизъм ще са напролет приютилите се животни.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010