И ТАЗИ ГОДИНА: ГРИП

web | История на мястото...

Оставил дрехите в коридора - захвърлена в пространството обвивка
от памук и полиестер, в банята влизам, тялото гори с вътрешен огън,
с темпераура 38 по Целзий стъпвам върху ледения испански теракот,

Кому е нужно да влошава и без това нелепото ми състояние, леко
треперя, собственото ми движение ме обветря със студено течение,
можеш да помислиш, че през помещението ветрец минава... Разбирам

Окаяността на тръстиката, "най-крехкото нещо в природата",
болящо е видението как се пречупва; но борят се засега агентите
на доксициклина, в гъсталак от нервни окончания преследват

Болестотворните микроорганизми, гъмжи от живот, яростна е
тяхната съпротива. Така стои човекът, радикално оголен, според
Св. Максим Изповедник - понасяйки застиналото, безсъзнателно

Време, повсеместната изоставеност. Стъпил съм в поддушовото корито,
невъобразимо разположено сред астрономията на всемира, горещата вода
трескавото тяло облива - ако можеше, тя в канала ровещите пратеници да отмие.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010