ГЕОГРАФИЯ И ЕМИГРАЦИЯ

web | История на мястото...

Европейската комисия изпрати писмото по електронната поща;
заради залялото ме разочарование започвам да си представям
косматото чудовище от жици и кабели, невъобразимите клонаци, опасали
континента, и невидимата жичка, предала сигнала в полукълбото с емоциите.

Дълго между някакво тук и там трябва сутрин да продължа да
изкарвам колата, между блоковете следвам ежедневния ни маршрут,
програмиран незнайно от кой - ще продължа още месеци да изследвам
снимките в интернет от морската гара в Антверпен: небето почерняло,

Надвиснало на метри над струпана техника: кранове и понтонни мостове,
понесли хиляди тона в презокеански контейнери, бели като кости на яре
върху водата се поклащат - на снимката са застинали - яхти и моторни лодки,
къщите покрай пристанището са сякаш вчера варосани, един прозорец

Свети, може да е десет часа или пък три следобяд, в десния долен ъгъл е
отбелязана датата: 18.09.2006 г. Будка за вестници спуснала е жалузите,
не мога да разбера дали падналите стойности на атмосферното налягане са
предизвикали появата на вятър, който носи пръски от водата, блъскаща се

В бетонните заграждения, опасали крайбрежната алея. Снимката изглежда
почти черно-бяла с открояващата се прекъсната линия по вече станалия
мокър асфалт, отстрани жълтеникаво просветва малката patesserie, в този
отдавна забравен следобед, в една Европа, която безцелно доизживява

Смяната на поколенията си; представям си как се опитвам да свикна със
зеления чай, сервиран от собственичката, докато чакам Ади от работа,
поглеждам местния вестник - след неделната среща, посетена от 3163 души,
отборът на Антверпен все още остава в зоната на застрашените от изпадане.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010