Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВОРЪТ НА СЪСЕДИТЕ, НАБЛЮДАВАН В ПРОДЪЛЖЕНИЕ
НА СЕДЕМ МИНУТИ ПРЕЗ ЕДИН НОЕМВРИЙСКИ СЛЕДОБЕД

web | История на мястото...

Първо си изграждам представа за основните ветроопорни ридове
в координатната система на есента: къщата със спуснатите кепенци
сякаш склопила клепачи преди зимния сън, четирите пластмасови
стола, все още неприбрани, пожълтелият жив плет е боядисал оградата,

В нейните граници дърветата стърчат като метеорологични кули
в изследователска станция на отдалечена от света база. Цялата градина
е на близо 1200 метра надморска височина и светлината достига до
нея през грамада от облаци, през цялата атмосфера - сто километрова

Парцалива топка, във вътрешността на която дробовете ни дишат;
светликът е приглушен, сякаш влизаш в покрита с найлон оранжерия,
визьорът е леко размътен - след малко изплуват детайлите, към
живот ти ги извикваш: полудомашната котка сега е застанала

На перваза на прозореца, шипката цялата й козина е проскубала,
за студените месеци тя се пременя; почти изцяло е олисяло дървото
в средата на двора - висят няколко листа, същински шушулки, поклаща
ги вятърът, част от тях се откъсват и на дъното на сателитната чиния

Се приземяват - дафинови листа от изстинал обяд, само те останали
в празната тенджера. Няма я зеленикавата омая на боровете, някой
щепселът от слънчевия контакт е издърпал, смрачени, дърветата се
извисяват, нелюбезни насред оголялата градина: под ръждивата шума

Буболечки работят, карат котката непрестанно да се ослушва. Ненадейно,
както с очи се опитвам да уловя бавността на разложителните процеси,
слънчев лъч огрява проядената обшивка на покрива, на фасадата жълто
петно като на екран се прожектира, изветряла е тази светлина, успяла

Измъчено да се промуши през тунелите от облачни пердета, ако още
няколко минути се задържи, ще нагрее хоросановата мазилка, няма апарат,
който да отчете тези 0,003 градуса: топъл прощален жест, преди да спра от
прозореца да следя как цветовете, безсилни, към снежно-сивото се запътват.

 

 

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010