* * *

web | История на мястото...

До средата на ноември градската градина е оживена, музей на открито,
експонати по пейките са се сгушили, загърнати в дебелите си шалове и
палта - безмълвни поостарели мъже, ветерани от всякакви житейски
превратности, безименни пенсионери, професиите си вече забравили.

Влага и мъгла - като души, мислят си те - се носят по опустяли градински
алеи, на много места локви по асфалта са се събрали - на небето чете се,
написано с блажна боя, ФИНАЛ, краят на провеждащите се през пролетта
ученически кросове; стоят неподвижно тези мъже, спомням си дядото на

Емил - неуморният преводач на Вълшебната планина, сега сякаш ни казва -
дробовете ни все още работят, въздуха крайниците, страните ни оросява,
ясно долавяме мириса на гнилата шума, идващ от тревните площи.
В края на парка просветва уютно Народната библиотека, читалните

С осветени прозорци от сутринта, редиците маси, над тях привели
са се студентите, пътуват книгите от хранилищата на горните етажи
по вграден в стената асансьор, като по фуния се спускат в главите,
вековете сложили са табелки на всички неща: буквите и правилно,

И неправилно се подреждат; на светофара е спряла кола, едно
седемгодишно момиче е допряло чело в стъклото на задната врата,
взряло се е в потока коли - привличат го капчиците по цветните
ламарини, блещука в мъглата реклама над офиса на Пощенска банка.

Всеки миг светофарът ще светне зелено, всички припряно изчакват
старецът до тротоара най-накрая да стигне, за миг той се заглежда в
една от колите, никой не може да си представи кладенеца на паметта му,
тъмните води неназовани останаха, думите никога не достигнаха...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010