Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Близка страна
Всеки ден по един и същи маршрут вече няколко
години за работа се предвижвам - през града
Станал предопределено близък - и мен, и хората опознал,
мръсно-уютен, с тълпи, мрачни подлези, светофари
Не помня кога започнах да го срещам, близо до
паметника “Левски”, мъж в средата на петдесетте,
неизменно с костюм
Докато на пешеходната пътека изчаквам, го следя как
уравновесено пресича, едва различимо по-непроницаем
От всичките тези лица, които потокът на десетилетието
отнася, незабележимо променя, походката забавя
Моят човек сякаш по-бързо от обичайното побелява,
в някои дни с поглед го търся, може би закъснява или
навярно вкъщи си остава
Ако някога без колата го срещна, щом го отмина,
ще се обърна и макар и да не съм сигурен как точно
се прави - като благословия отстрани ще изглежда.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009
|