ПРЕМЕСТВАНЕТО

web | Близка страна

Комплектът завивки ще напусне последен жизненото пространство, вече
изоставено, чехлите - без тях градското съзерцание е невъзможно, лута се
погледът, не среща култивираната опора; телевизорът - прашно петно стои,
опразнени са библиотечните рафтове, пустеят шкафовете във кухнята.

Загинаха домашните духове, занемарен склад, ръждива светлина от оголена
крушка-герника в коридора, живота светкавичен, преминава документален
филм по DISCOVERY, черно-бялата нищета на историята. Ничия нощ, тялото,
вцепенено от неизвестността: ще те прегърна, уча “А” и “Бе” на близостта.

В утрото стените са посивели, надвиснали отчуждено, на студено подземие
лъхащи. Kотлонът топлина излъчва, нескафе за последно приготвям, ще
изоставим стъкленото бурканче, старата соцпечка да служи неосъзнато на
други някакви обитатели, после бързо ще бъдем изличени от паметта на

Стълбищната площадка, на асансьора, разпилени от вятъра - стъпките по алеите.
Отдалеч тролеят сутрин ще буди, по павираната улица електрическата мрежа
ще го задвижва, други очи през есента мократа му ламарина ще разпознават;
години наред старците от квартала ще носят хляба в найлоновите торбички,

Очакващи голямото нищо да ги погълне; понякога в трафика на София ще се
влея, покрай блока ще мина, в балкона ще се загледам: просторът е празен,
миналото паралелно си съществува - сенки сред мочурливи балкански ливади,
прозорците тайната пазят, едва различими в оскъдния зимен светлик.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009