* * *

web | Близка страна

По едва разпознаваемите улици намирам блока, тръгвайки от
жп гарата към южните квартали, паважът е полаган през 50-те,
дърветата са видимо избуяли, сградите полускрити в тях,
целият район - изолиран отдавна, замрял, встрани е от дните.

Спирам колата пред входа и дълго фасадата оглеждам -
така нареченият немски панел, почернял, ръждавеещите
перила на терасите, някои прозорци с алуминиева дограма,
изоставеност, плахи опити за социален престиж.

Детската градина е в непосредствена близост, училище
“Кирил и Методий” в дъното на улицата, в съботния следобед
няма нищо по-тъжно от празния училищен двор, олющени
баскетболни кошове, мрежите, увиснали над празнотата -

Тези пространства, които като дете съм обхождал:
“неизвестни са пътищата на птиците по небето”.
Старец изниква отнякъде, полуфантастично се опитвам
да го позная, за адреса го питам, макар че го знам, и след

Като отговор получавам, съм принуден във входа да вляза;
пощенските кутии занемарени, стените - с надписи, по стълбите
до четвъртия етаж, апартамента в средата, между етажите
саксии с цветя, мъхът по зелените им листа е прашасал...

Стоя пред вратата, вглеждам се в оловносивата дръжка,
като хипнотизиран си представям детската ръка, нетърпението
от завръщането у дома през дъждовен следобед, вятърът
подмята найлони. Взирам се в нещо отминало, отдавна било тук:

Къде в пространството са стелажите, където годините са подредени,
и малцината помнещи, къде е ключът към душевните глъбини,
къде са оцелелите клетки от онова тяло, които сега
пращат сигнали към мозъка, ако вратата сега се отвори...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009