* * *

web | Близка страна

Натоварили сме багажника с кашони от амбалаж, пълни със
стара архива, натрупала се през последните години, решени
накрая да ги унищожим сред дух на конфиденциалност.

Странно е как колата се огъва под тежестта на стотици
хиляди думи и напредва почти мъдро през завоите на
Искърското дефиле, обсипано с искрящи слънчеви разливи.

По черния път се катерим, докато до вилата стигаме,
сякаш на едно следващо ниво от този свят, а отдолу ширнал се
пролома, пръснатите керемидени покриви сред зелени гори.

Разтоварваме, вече с бира в ръка, и направо ги хвърляме
в кюмбето на двора, тъпчем безразборно пригодения
за печка варел, боядисан с блажна боя, олющен и окаден.

Един лист изпада и преди в огъня да го върна, се зачитам:
“Уважаеми господа !”... и още: “Предвид изложеното по-горе”,
господи, какви глупости години наред, радвам се, че горят,

Един ден, навярно към края, ще опитам да се спася - сред борове
и болящи по детски брези, пронизващи душата и къщата
с носталгични молекули, сред лятното утро мъгла ще се стеле,

От земята дим ще се процежда, думи, които ще улавям сред широко
разтворения към градината тревист свят, хладна свежест в стаята
ще се настани: хора ще съм познавал, но толкова ще са те далеч.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009