* * *

web | Близка страна

Есента във града не е носталгичен сезон въпреки поръждавелите кестени,
по булеварда палещи очите, щом октомврийското слънце короните огрее,
въпреки тъжните първокласници, изнемогващи под тежките раници,
с пръст рисуващи буквата си по запотените стъкла на смрачените автобуси...

Есента мобилизира общината, приема тя програма против сипещите се
отвсякъде листа, задръстили уличните шахти, ваденки, полепващи по
подгизналите подметки, колите, нестабилни върху вече кишавата биомаса.
Ронят се листните хартийки, оредява липата на нашата улица “Росен”,

Нападала около ствола като коса във фризьорски салон, пастелна постеля,
върху която погледът-импресионист тържествува. Служителките от “Чистота”
с оранжавеещи светлоотразителни облекла събират с метли шумата на камари,
тъпчат я в големи найлонови чували и по ъглите на парка я скупчват - денкове

За незнайното гробище, където градската флора почива. По асфалтираните алеи
минава камионетката на “Паркове и градини”, обикаля, сякаш някой отгоре
в хола на този свят на влакче си играе, торбите товари; за тези жители така
работната седмица отминава, дни наред дъждът ги вали, в мъгли е земята във

Борисовата градина, листата започват в локвите да загниват, като в учебник по
биология се разлагат, подгизнали са тревните площи, мирише на застояло, на отдавна
било, бори се общината срещу непрестанното тление, чакат началниците на отдели
първия студ трупът на есента да скове, че проклетото време вече всички изнерви.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009