|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ГОСПОДИ, ПОМОГНИ МИ ДА СЯ ВОЗВИСЯ!", ИЛИ "ВЪЗВИШЕНИЕ"-ТО НА МИЛЕН РУСКОВБистра Величкова
"Възвишение" е забавна и мъдра книга. Тя е уникална със своя автентичен, възрожденски език. Увлекателна е. Тя разсмива и натъжава. Тя е и мост към онази възрожденска литература, която сме чели в училище, но романът представя по оригинален и нов начин, осмисляйки, събитията от онова време. "Възвишение" е книга, която разказва за българското възраждане и борбите за освобождение от Османско иго, но за разлика от други подобни книги до момента, този роман разказва през погледа на обикновения човек (главния герой Гичо), през неговите най-човешки чувства и терзания. Не, тази книга не възхвалява борбите за национално освобождение, нито ги критикува, тя ги осмисля обективно през погледа на простодушния, но някак природно мъдър Гичо и неговия спътник - младият и наивен Асенчо. Понякога душата на Гичо залита към някой грях - като например ограбването на френеца и сдобиването с "европейски опнати дрехи", но от друга страна, става ли дума за предателство и надхитряне на ближния, дълбоко в него се вижда чистота и мъдрост: "Живот в позор не струва пет пари". Книгата е изпълнена с много хумор, предаден на диалект. Толкова автентично звучи конструираният от Русков език, че човек не би могъл да предположи, че е писана в наши дни. До такава степен авторът се е потопил в стила на говорене, че сякаш е живял в онова време. Човек се смее с глас, докато чете, но и често плаче поради дълбоките прозрения, валидни и днес. Именно през този хумор и уж леко говорене се казват и големите мъдрости за живота. А когато кажеш нещо мъдро през хумора, то се подсилва още повече, а и натъжава повече. Гичо и Асенчо - "малко революционери, малко разбойници", са тръгнали и те да се борят за Делото, за голямата цел - Освобождението на България. Попаднали сякаш малко случайно сред "юнаците". Но и в техните души има нещо юначно и достойно, макар и не съвсем съзнато. И докато обикалят из балканските градове и села в изпълнение на задачата, дадена им от Димитър Общи, четат "Рибния буквар" на Петър Берон и поемата "Горски пътник" на Георги Раковски. Това са основните им източници на мъдрост и самообразование. И от весел и хумористичен, постепенно наближавайки края, романът става все по-задълбочен, осмислящ събитията и докосващ със своята проникновеност. Сякаш самият Гичо израства и започва да разсъждава все по-дълбоко, да изразява прозренията си за смисъла на живота, за смисъла на тази революция, която е за народа, но какъв народ? Има ли въобще народ? Чорбаджиите живеят добре с турската власт, абаджиите продават абите си скъпо на турците. Ако искаш свобода, ще им развалиш алъш-вериша на тези хора. А ти си тръгнал да се бориш за Делото, да умираш за свободата?! "Голяма лъжа е май свободата, брате!", казва Гичо, горе на възвишението, където всички революционери са избити от турската армия. Единствен той и Асенчо са останали живи. Асенчо обаче го подканя да се предадат. Оказва се, че неговата наивност го е довела дотам, да издаде на каймакамина и турците откъде ще минат с дружината. Обещали му, че ако ги издаде, няма да го убият. И за това армията ги е атакувала, като са се качили на възвишението. Гичо му казва, че да се предадат, това е равно на позор. На Асечно обаче му се живее, вдига бяла кърпа, изправя се и тръгва надолу срещу потерята. Посрещнат е с дъжд от куршуми! И тук остава въпросът доколко Асенчо е по младежки наивен и вярва, че ако предаде дружината, наистина него ще го оставят жив, и доколко у него инстинктът за оцеляване и желанието да не бъде убит надделяват над моралните човешки ценности и той извършва предателство, което в крайна сметка води до гибелта на всички... Накрая на възвишението остава единствен Гичо, който мисли и разсъждава за революцията и за живота:
Боли от мислите на Гичо, който е обречен да загине. В най-тежките и драматични минути, смъртоносно прострелян, героят отново проявява своята природна човешка мъдрост. Казва истината, която е разбрал от опита си, съвсем естествено и не назидателно. И я приема, каквато е. Такъв е животът. "Всичко е, както ся случи". Няма излишен драматизъм. И именно тук, на символичното място - възвишението, героят се возвисява и се вижда най-ясно героизмът му. Героизмът и проникновенията за живота. Защото той утре вероятно ще бъде забравен, както много други герои, загинали за свободата, но най-важното за Гичо е, че той се е возвисил. Последното, за което моли Бог, не е да остане да живее, последните му думи са: "Господи, помогни ми да ся возвися!" "Възвишение" е книга, която трябва да се прочете - не защото е голямото събитие в новата българска литература, не защото е класика и всички казват, че е важно да се прочете. Както го съветва бащата на Гичо - не прави нищо заради народа, защото той няма да направи нищо за теб. Не четете "Възвишение" заради другите. "Възвишение" трябва да прочетете заради самите себе си, за да се "возвисите" и да се преоткриете - и като българи, и като личности. Достойна за възхищение е творбата на Милен Русков и на Възвишението, което той прави в най-новата ни българска литература с този роман. Той ще остане в историята и тепърва този труд ще се преосмисля все по-задълбочено и аналитично. И ако някой си мисли, че няма надежда за България и всичко е загубено, романи като "Възвишение" и хора като Милен Русков показват точно обратното. Има светлина в тунела, и нас ни има там - стига да имаме очи и сърце да видим това, и да можем да ся возвисим! Господи, помогни ни да ся возвисим!
© Бистра Величкова |