СРЕЩАТА ОСТАВА

Бистра Величкова

web

Пак на 16. Семково. Борова гора. Януари. Сняг. Там горе, където всичко е чисто. Беше вчера. Преди 10 години. Преспи. Сняг. Ски. Смях. Мента. Юга. Севера. И ние. Шепа приятели. Събрани като в длан. Там горе на върха. В началото на линията на живота, която върви в посоката на показалеца. Още никой не ни е казал, че това е просто длан, една ръка, която, както и да изиграем, накрая ще ни я вземат. Въпреки това, всеки повтаря, че е важно да я изиграем добре. В крайна сметка, важно е просто да играем. Но сега - ВИАС. Станция. Опушеният бар в едно бивше мазе. Долу. Сърдитият барман. Не продава алкохол на под 18. Горе в стаята. Мента с мляко. И Боб Марли. И трева. И ти. И аз. И онази далечна страна. Която ще те погълне. Но в този момент никой не мисли за това. Бордистка с лилава грейка. С тъмни очила. Запознаваме се. Горе на Панорамата. Там, където всеки се чувства безсмъртен. Снежен човек с къдрави клони. В който и двете се влюбваме. Приятелство. Това съм аз. А, аз си мислех, че ти си... а ти се оказа, че си... И това ми харесва. Нека си обещаем, че след 10 години ще се срещнем отново тук. На Панорамата. При снежния човек. Смееш се. "Но него няма да го има! Ще се е стопил отдавна". Не, ще е тук. И ще е същият, както го виждаме сега! Хайде, обещай! Каквото и да става, където и да сме по света, след 10 години ще се видим отново тук. Нали? Нали обещаваш?!

Вечерта. Конде. Сурови картофи. Вино. "Ако падна, ил’ загина...". Камина. И компанията. Нашата компания. И най-топлото приятелство, което се случи през януари в Рила. Тъмни заснежени пътеки. Гора. Студен полъх от планински ветрове. И ти. И аз. Силно свързани заедно. Както никога преди. Както никога след това. А единствено и само сега. В тази нощ. В тези няколко дни. Горе на върха на света. На Семково. Късно вечерта. 15 човека в стая за 5. И пак. Мента. Вино. Трева. И Linkin’ park. From the top to the bottom. И ти се влюбваш. В мен се влюбиха, но все тая. Аз още обичах снежния човек.

*

14 май. Сестра ти има рожден ден. Става на 17. Мисли си, че вече е голяма. И ние също мислим така. Бистрица 7. И един истински купон. Всички заедно. И пак. Мента. Наргиле. И дим на ягода. Боб Марли и "Singing don’t worry, ‘cause every little thing is gonna be alright"... И second hand smoke, който е на един дим разстояние от целувка. И сестра ти е пияна. И пада. И става. И се смее. И се целува. И е истинска. И е голяма. Наздраве! Дрънчене на бутилки. И зелени езици.

*

Абитуриентски бал. Ние. С рокли. Представяш ли си?! Гримове. И обувки с токове. И прически. И бижута. Истински жени. С души на деца. Не за дълго. Ти ме гримираш. Слагаш ми очна линия. Стартовата линия на кариерата ми като жена. От тази линия нататък все повече ще започна да се оглеждам в мъжки очи. Правиш ме голяма. И хубава. И жена. И той ме харесва. И продължава да е влюбен... На твоя бал. Идва да те вземе. Костюмът му стои като излят. И тъмните очила. С които изглежда като бизнес бос. Готин е. Слизате по стълбите. Камери. Снимки. Балони. Викове. 1, 2, 3... 12. Клаксони. И на добър час. И светът е наш. Поне за една нощ.

*

Заминаваш. В една страна далеко от нашата. Образование. Кариера. Трябва. Щом трябва... Голямото "ЧАО". На Бистрица 7. 4-ти етаж. Ядем парфе. И се смеем. За да не плачем. А ти за колко време... Говорим с недомлъвки. 5 години. И после? После... Ама аз ще си идвам! Той не ти вярва. На мен просто ми е тъпо. И на другите. Ще си намериш някой Фридрих. Ще ни забравиш! Майтапи и подмятания, които след 5 години ще се окажат истина. Глупости! Аз съм винаги с вас. И ние сме с теб. Ти заминаваш. Ние започваме да се виждаме все по-рядко. И не на "Билетния". И не е същото. Кога ще си дойде? Питаме се взаимно. За Коледа? За Великден? Тогава се виждаме. И е същото. Почти. Ние порастваме. Променяме се. Отдалечаваме се. От най-топлата януарска вечер. Там горе. На Семково. Рила. И пак се приближаваме, но по други пътища и друг начин. Е, разправяй! Как е там? По-хубаво ли е? Ти си лаконична. И всички се смеем. И пак мента. Наргиле. И дрезгави гласове. И голяма групова прегръдка. И "кълна се, никога да не забравям теб"... Кога тръгваш? Толкова за малко беше тук. И пак. Изпращане. Бистрица 7. Чао!

Аз заминах. За Америка. Да търся себе си. Да търся живота. Всички отиваме все по-далеко от най-топлото място на света. Семково. Жадни сме да търсим. Искаме да видим повече. Да се преоткрием. Без да знаем още, че всичко, което ни трябва, отдавна сме го намерили. Пред онази камина. Горе. В Рила.

Връщам се. А ти същия ден заминаваш. Набързо си разказваме за новите си животи. Новите си открития. Влюбих се в трима. В поляк, в руснак, и в Ню Йорк. Кога ли ще ги видя отново?! Ти се смееш. И разказваш за Доспат. И езерото. И любовта ви. Всичко продължава, но не за дълго. Далеч от очите, далеч от сърцето... Дали е така? Не знам. Не искаме да вярваме. Не, не е така! Нали? Кажи ми, че не е така!

Години, години, години. Срещи на Коледа и на Великден. И само на Коледа. И все по-рядко. Ти се връщаш. И свикваш. И отвикваш. И още го обичаш. И докато ти си там, аз пак заминавам да търся себе си. Свобода. Трева. Купони. Руси коси. В 5 сутринта. Спящи силуети по покривите. И догарящи фасове. И после пак отначало. Истински живот. Това е. Намерих себе си. В очите на чернокос португалец. Пробита вежда. Пиърсинг. В сърцето. Трева. Калимочо. И дълги нощи. И идва онази сутрин, когато всеки си тръгва. И аз, и той. Заедно, но в различни посоки. Така ли става винаги? Кажи ми?! И с всички ли?

*

Още една Коледа. Среща. Прегръдки. Много добре си се гримирала. Спазваш съветите ми. Смеем се! Разправяй! Много си се променила. Сравняваме това, което знаем една за друга от онази януарска нощ. Всичко е различно. А ти как си? Видя ли се с него? Мълчиш. После говориш дълго. И пак заминаваш.

Влюбих се за втори път. Ми казваш в кратък смс. Аз в този момент отново откривам себе си в едни сини очи. И се изгубвам. И ти също. Пиши подробности. И не се чуваме дълго. Потънали в новото ни аз. И разни вълнения със срок на годност няколко дни. Рус със сини очи. Това сега е важното. И после пак дълго си говорим пред Коледната елха. А с Него какво стана? Ти ставаш сериозна. Мълчиш. Ами... Не го казваш, но аз знам. И те разбирам... И не те разбирам. Излизаме, защото другите ни чакат. И пак зима. Коледа. В центъра на София. В Дивака. Отново цялата компания. Същите онези хора, намерили се в онази нощ. В Рила. По малко променени. Пораснали. Други. И все същите. Силно свързани един с друг. Само заради онази нощ. Заради онези няколко снежни дни, които се стопиха през пролетта на нашата зрялост. Ако само за малко можехме да се върнем отново там горе. На върха. В онзи най-истински миг, който ни събра...

*

Като бяхме на 16, ти каза, че на 27 ще имаш вече деца. Днес ставаш на 25. Годините минават по-бързо от минутите. Ти си още там. Далеко. Живееш с него. И той ти предлага брак. А аз имам чувството, че никога няма да се оженя. Ти вярно ли го обичаш толкова? Обвързваш се за цял живот! Ти мълчиш. После казваш тихо. Да. И аз ти пиша. Ще се връщам. А ти оставаш ли? Еми какво да правя там? Въпрос. И мълчание. Което означава много. Ами, каквото правихме, когато бяхме на 16. Просто ще бъдем заедно! И ще се смеем. Отговор. Мълчание. Вдигане на рамене. Не става. Ще се женя. Добре, аз тръгвам. Мисля, че съм забравила себе си горе в Рила. Горе. На Семково. На върха на света. На Панорамата, където се чувстваме безсмъртни. Където намираме себе си. И смисъла на живота! След 10 години, при снежния човек. Помниш ли? Днес е сватбата ми. Не мога. И те разбирам. И не те разбирам. Приятна сватба! Ако размислиш, аз ще съм там горе. На върха. И ще те чакам. При снежния човек. Срещата остава...

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2011, № 6 (139)