|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИНИ СТЪКЛЕНИ ОЧИ
web
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна
"Аз и морето", Петя Дубарова
Тя рисуваше
гларуси
на чина и
по стените,
гледаше
мълчаливо
със сините си
стъклени очи,
в четвъртък бягаше от училище,
пътуваше без билет
с първия влак
за Бургас,
връщаше се в понеделник,
и мълчеше още по-силно
Скоро след това изчезна,
и никой никога не я видя,
гларусите на чина
мълчаха вместо нея,
а тя политна
вместо тях,
"От Фара на Бургас",
подшушна някой,
вълноломът я прегърнал,
единствен той разбрал
мълчанието
на стъклените й очи
© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2015, № 3 (184)
|