МОМИЧЕТО, КОЕТО СЪНУВАМ, НЕ Е ЗА МЕН
Сблъсъкът на интелектуалеца с човека, който живее за мига, в стихосбирката "Братовчедката на Зорбас" на Рене Карабаш

Бистра Величкова

web

"Мислите, че това съм аз. Но сте единствено вие", това казва в уводния текст на новата си стихосбирка "Братовчедката на Зорбас" (ИК "Жанет-45"), Рене Карабаш (псевдоним на Ирена Иванова). Действително, макар много от стиховете да звучат автобиографично - мили спомени от детството, което изчезва бързо и безвъзвратно, в тях всъщност е историята на всяко едно щастливо детство. В него задължително присъства една грижовна баба, която събира стиховете на внучката си в една "Папка" ("Няколко неща, които не знаете за себе си"); Майката - обиколила света, чрез магнитите на хладилника, подарени от дъщеря ѝ - пътувала до различни места ("Майка ми обиколи света"); Бъдни вечер - такава, каквато е позната в традиционните български семейства - с "боб в гърнето (...)/ девет ястия на масата" ("Бъдни вечер"). Освен в тази първа част на книгата, озаглавена "Книга първа", читателят може да се разпознае и във втората част - "Книга втора", която е фокусирана върху любовни търсения, разочарования, а понякога и намирания на "голямата любов", която "идва точно в 6" ("The Heart Knows When the Search is Over") или пък е обикновено "минно поле" ("Възможност за капитулация").

Като във всяка книга, и в тази има силни стихове, които веднага изпъкват и те докосват, като например: "Майка ми обиколи света", "Без смърт" и такива, от които не ти става съвсем ясно какво ни казва авторът - стиховете: "Момчето от камък, което спря да пикае във фонтана", "Ще се отпусна този път" и др. Третата категория стихове са онези, които носят емоция, добре са построени, но липсва, ако можем да го наречем, "развръзка", след насложената кулминация преди това. Накрая липсва онова преобръщане, което очаква читателят; няма го онзи финален момент, в който разбираш защо авторът ти разказва всичко това. Такова е стихотворението "Бъдни вечер": "Боб в гърнето/ бъдник в камината/ девет ястия на масата /колкото носи жената/ Кадим с тамян/ кръстим се и чакаме/ баба да отчупи/ първото парче от питата/ късно през нощта/ когато всички заспим"). Друго такова стихотворение е "Стъпки в снега". Развръзка и преобръщане обаче виждаме в стиха "В мен", чийто финал прави творбата по-въздействаща: "Сянката ми/ като добро куче ме следва по улиците/ понякога ме подминава/ някой път остава встрани/ друг път застава точно зад мен/ така че да не я виждам/ но аз я усещам/ Напомня ми/ какво е да си влюбен в улична лампа".

Важно е да обърнем внимание и на едноименното стихотворение, дало и заглавието на книгата "Братовчедката на Зорбас". Всъщност от него не става ясно защо самото то носи това заглавие. В него се разказва за връзката между майка и дъщеря, и как майката не е чела известни философи като Фройд, Ошо и Кришнамурти (които дъщерята явно е чела и са ѝ известни), но има усет към живота за мига: "Помириши цвете/ прекопай градината/ отвори широко прозорците/ и пей!".

За да разберем заглавието на това стихотворение, а и на цялата книга, можем да предположим, че името Зорбас е препратка към героя Зорбас Гъркът от едноименния роман на Никос Казандакис (публикуван през 1946 г.). В самата стихосбирка никъде не е упоменато директно тази препратка. Така че читателят е оставен сам да прави предположения. В основата на персонажа на Зорбас Гъркът, от въпросния роман, е един весел човек, който обича живота, живее го тук и сега и не се притеснява за бъдещето. Негов антипод е приятелят му - гръцки интелектуалец, който е чел много книги, философства и го притесняват екзистенциални въпроси. Житейските възгледи на двамата герои се противопоставят в романа. В този смисъл можем да разглеждаме и едноименното стихотворение "Братовчедката на Зорбас". Там вероятно майката заема позицията на усмихнатия Зорбас, който не е чел много книги, но е щастлив и дъщерята, която влиза в ролята на гръцкия интелектуалец, който се учи как се живее за мига от този позитивен свой приятел. Остава обаче въпросът защо именно "братовчедката на Зорбас"? Защо е избрана тази родова връзка? Защо братовчедка, а не например сестра или съпруга? Това не става ясно по никакъв начин, нито от стихотворението, нито от самата книга.

Ако предположим, че метафора за веселия Зорбас и начетения му приятел, е търсена в стихосбирката, особено във втората част "Книга втора", можем да видим ясно изразено това противопоставяне - интелектуалец (чел много книги и борещ се ежедневно с вътрешните си екзистенциални търсения) и обикновения човек, който не е чел големите творби на философи и писатели (и може би за това е по-щастлив), живее за мига и гледа леко на живота. Това се вижда в стихотворението "Картина първа": "Момичето, което сънувам/ не знае нищо за латиноамериканските поети/ Не е чела Шаламун/ нито Фърлингети/ язди жребци които забравят името ѝ на другия ден/ но това не е проблем за нея/ защото и тя често забравя своето (...)/ То единствено знае да пее и танцува". Разбира се, образът на интелектуалеца е привлечен и се влюбва именно в тези леки характери, които живеят живота и го "танцуват", но така и не може да бъде нито като тях, нито да е с тях: "Тази не е за теб/ казва най-добрият ми приятел". В не едно стихотворение прави впечатление изреждането на различни известни автори или философи, които са познати на авторката, но нейните, леконравни, герои не са ги чели. Вероятно с това се цели засилване на противопоставянето, за което говорим.

Трябва да призная, че като изключим няколко хубави стихотворения, най-силен текст в книгата остава уводният: "Няколко неща, които не знаете за себе си", който обаче е прозаичен, а не поетичен. Този текст, между другото би могъл да се съкрати, тъй като изреждането на различни случки и събития в един момент натежава и губи ефекта си върху читателя. И все пак, видно е, че авторката пише проза добре и това вероятно не е изненада, още повече че дебютният ѝ роман "Остайница" (ИК "Жанет-45", 2018) печели престижната Национална литературна награда "Елиас Канети" (2019). Разбира се, като се имат предвид и имената на редакторките на стихосбирката "Братовчедката на Зорбас" - утвърдените поетеси Аксиния Михайлова, редактор и на дебютната стихосбирка на Рене Карабаш "Хълбоци и пеперуди" (2015), и Надежда Радулова - не можем да сме безразлични към тяхната оценка и работа върху стихосбирката. Просто на моменти читателят си задава въпроси, спъва се в някои неясноти, но кой знае, може би е позволено да се закодират далечни смисли и метафори в поезията, които всеки сам да разгадае за себе си. Може би, поетът си е свършил работата, като е създал стиховете си, както ги чувства, след това "жив лежи вкопан/ на хиляди/ хиляди метри в небето!".

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2020, № 8 (249)