Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОЩ ВЪВ ВАРНА

Бистра Величкова

web

Чайките прелитаха с крясъци над катедралата. Беше полунощ. Ти търсеше денонощен магазин за цигари и алкохол, докато казваше, че единственият смисъл е тази гледка с чайките в небето. Сигурно ще вали, каза таксиметровият шофьор, вместо отговор, когато го попитахме за денонощен магазин. После каза, че можел да ни закара, защото магазинът не бил наблизо. Като разбра, че не искаме, защото нямаме пари, извади от колата пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с домашна ракия. Баща му я правел, в близко село до Варна. Но той нали бил шофьор, не трябвало да пие много, та си я носел като талисман в колата. Но за този специален повод - среща с две прекрасни момичета - както се изрази той, нямало как да не я отвори. Напомняло му как баща му пазел едно голямо буре с отлежала ракия, специално за сватбата му. Е, той, така и не се оженил за оная, дето му съсипала живота и бурето още си седяло в мазето. Така и никой не разбрал колко била хубава тая отлежалата. Но никога не било късно все пак да се ожени, нали така?! Смее се гръмогласно и оглася празния нощен булевард. Дори крясъците на чайките в небето заглъхват от смеха му. Сипва ни в пластмасови чашки ракия и ни кани да седнем на задната седалка, в колата. Усилва радиото на някаква сръбска песен - любимата му. А ти вадиш от червената си кожена дамска чанта буркан с люти чушки - за мезе. Той гледа ококорено и пак избухва в смях. От жабката на колата вади пластмасова чиния с половин кебапче от обяд и ти казва тук да сипеш чушлетата. Разказва ни, че по принцип не обичал нощните смени, но ние сме му направили вечерта, въпреки че не сме искали да ни кара никъде. Пита ни какво правим толкова късно по улиците на града и то точно до катедралата, където по принцип се навъртали, нали разбирате, казва, един определен тип момичета. Смига ни и изпива чашата с ракия на екс. Ние се смеем и казваме, че сме искали да отидем на плаж по пълнолуние. Но преди това сме искали да си вземем бутилка вино. И сме го питали него за нощен магазин и оттам вече той знае какво се случва. Предлага да ни закара до плажа, ако искаме? Но се сеща, че бил пил, но то пък по това време кой ще го хване? Не, не, казваме ние, и тук ни е добре, в таксито. И без друго трябва скоро да тръгваме. Той ни сипва още ракия и ни пита къде ще спим тази нощ? Ние спонтанно посочваме синята сграда в ренесансов стил на ъгъла, слабо осветена от уличните лампи. "В хотела на военните?", казва той учудено. "Там при кого?" При баща й, изтрелвам аз набързо. Ти избухваш в смях. "Той военен ли е?", пита таксиджията. Не, казваш ти - художник. "И живее в хотел?", продължава да не разбира мъжът. Ние се смеем и казваме, че е малко по-ексцентричен и се вдъхновява само когато е... хм... в хотели... с нас двете. Той все повече не разбира, но цялата история възбужда любопитството му. Предлага да го зарежем хотела и да отидем у тях тази нощ, имало домашен уют и още ракия. А и той можел да рисува, ако сме искали портрет. Не, благодарим ние и тръгваме да слизаме от таксито. Той казва, че ще ни закара до хотела, нищо, че било близо. Пристигаме след една минута. Настоява да влезе с нас в хотела, искал да се качи до стаята, за да е сигурен, че ни оставя в добри ръце. Ние се споглеждаме объркано и се усмихваме една на друга. В този момент от асансьора излиза непознат мъж, ти внезапно се втурваш към него, викайки татко и го прегръщаш. Таксиджията гледа смутено, а прегърнатия мъж, набеден за баща, е не по-малко стъписан. Таксиджията смутолевя: "Ами, добре тогава, лека вечер" и бързо излиза от хотела. Ти пускаш мъжа от прегръдката и докато той те гледа в недоумение, ти му обясняваш как този мъж, който преди малко си е тръгнал, ни е преследвал с едно такси и е искал да ни отвлече у тях. И ние сме му казали, че с баща ни сме отседнали в този хотел. После и двете му благодарим, че ни е спасил. Той продължава да ни гледа в недоумение, чудейки се да се смее ли, или да продължи да осмисля какво му говорим. И докато той се осъзнава, ние с теб отиваме на рецепцията и ти питаш дали имат свободни стаи за тази вечер. "Единствените свободни легла са в споделен апартамент при баща ви", отговаря ни жената от рецепцията.

 

 

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2017, № 9 (214)