Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОГАТО ГО ЗАБРАВЯМ

web

Сещам се за него,

когато чувам плисъка на вълните и крясъците на чайките
в синьото небе,
когато цъфтят през май червените макове
по хълмовете до крайбрежието,
където той беше със сламена шапка
и се смееше срещу слънцето, с цигара в уста,
когато вятърът разрошва косите ми,
докато се спъвам с дълга рокля,
по калдъръмените, тесни улици на Стария град,
когато пия мента в полунощ,
сама в тъмното, в летния театър,
където онази вечер ми каза,
че сме се познавали в мислите си от много отдавна,
че сме плували заедно в морето
преди да се родим,
и сме летели високо в облаците,
след като сме спрели да съществуваме
поотделно.

Сещам се за него

на рождения му ден,
който не знам кога е.
И на имения ден,
когато забравям името му.

Сещам се за него,

защото отдавна съм го забравила.
Още на гарата,
когато ме изпрати и каза
никога повече да не му казвам:
"Обичам те!"
Това било несериозно,
а между нас е много повече
за това е невъзможно!

Ще се саморазрушим,
а това е противоестествено.

Изпраща ми въздушна целувка от перона.
Оттогава не пътувам с влакове,
защото всеки път в купето,
когато земята тръгва в обратната посока
и всички се отдалечават, докато аз стоя,
се сещам, че не го обичам.
И обратното наистина е несериозно,
когато вярваш, че си влюбен.

Сещам се за него

всеки път, когато го забравям,
докато пяната на вълните се отдръпва към морето,
релсите вървят назад зад влака,
Старият град е пълен с хора,
а маковете цъфтят като полудели,
сякаш за последен път ще бъде пролет.

 

 

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2016, № 7 (200)

Стихотворението е отличено с Втора награда от Националния литературен конкурс "С море в сърцето", 2016, Царево.