КАРАНТИЯ

Бистра Величкова

web

- Брей, страшна жега е днес!

- Да бе, едно облаче няма...

- На кой не съм сипала агне? Димче, ти ли искаше опашката?

- Той, той, трън под опашка иска той!

- Салатата да я вдигам ли? Някой ще изяде ли лука?

- Бе, мани го тоя лук, хвърляй го!

- Екстра ни е тук, само магарето в отсрещния двор да не сереше толкова. По цял ден мирише на говна.

- Абе няма проблема, айде наздраве!

- Внимавай да не падне чадъра върху вас.

- Няма, той е вързан с паве.

- Ванко, малко сме оскъдни с леда, ама к’во да прайш, жега, брате. Два хладилника толкова правят.

- Няма бе, екстра е. Кой иска лед?! Ето го! Има!

- Айде, за да не закъснеем, кой иска още ракия, че почваме с бирата след малко!

- Хайде, за следващия рожден ден, за 60-та годишнина се организирайте и ми купете един фризер, така, по-хубав, да мога и аз да влизам вътре.

- На два ката, а?

- Абе как е месцето? Мисля, че добре е станало?!

- Уууу, чудно! Сварено е прекрасно!

- Виж сега, добре, че дойде колячът да го разфасова, той си знае работата! Аз му казах - 20 порции искам, че съм поканил 22-ма човека. Викам, аз и жена ми няма да ядем! Хаха! Ами да, за мен е важно хората да се чувстват добре тук! Той дойде, изчисти червата, главичката, белия дроб, черния. Цялата карантия ми я подготви човекът. Какво повече мога да искам аз?!

- Внимавайте, чадъра!

- Ееей, пак задуха вятър!

- Те уж го даваха, че ще е слънчево, ма не съобщиха за вятър.

- Нещо за отсервиране има ли?

- Ванко, ей тая чашка там, я ми я подай, че е празна.

- Вие малко закъсняхте за гостито! От 12 ви чакаме! У наш'та къща има ред. Тука от 8 сутринта всички ми играят Ганкиното. Танцуват.

- Бате Дими, аз ще ти ги взема тия кокалчета, после да ги дам на Джеската.

- Ма, да бе, аз за това ги събирам тук в края, взимай ги.

- Оставете от карантията за Райчо.

- Кой е Райчо?

- Ей онзи котарак там, виж го как се блещи, гладен, та знае ли се.

- Абе, тая опашка на агнето била много дълга, бе!

- Ами да, то е голямо агне. Ние се чудехме дали да го колим. Колярят вика 17 кила е. Викам - нищо. То иначе, живо е 30 и няколко. Вика, какво да правим? Викам, давай го! Аз се бях притеснил да не е много пораснало на овца и дали ще му е крехко месцето. Ама, значи, все пак ви харесва, а?

- Чудесно е! Кокала като го хванеш и месото пада!

- Да бе, той човека пред мене го демонстрира! Хвана един кокал, извади го и пак го сложи.

- Е, айде, пак ще ти дойдем на гости.

- Ма, елате бе! Той, комшията, има тук цяло стадо агнета, винаги има под ръка. Няма проблема! Ама не ми е удобно сега и за рождения ден на жената да отида и да му кажа - айде сега искам още едно, ама разфасовано, опечено. Не върви. Ще изчакаме поне до Великден.

- Ванко, как е?

- Добре, добре!

- Айде наздраве!

- Някой иска ли бира? Каква бира искате? Светло? Тъмно?

- За мен Светло.

- Ванко, стига си пил, ще се напиеш!

- Не ме закачай сега, ма Гино. Нали затова съм дошъл! Ей, жена с жена досадна. Ами пий и ти, за да се разбираме по-добре!

- Остави го момчето, нека празнува, нали затова сме се събрали.

- Гледай я как се бори с кокала Гина! Ей, ша те събори от стола, стига си дърпала месото така!

- Ех, магаре такова, това агне, недопечено ли, препечено ли, какво му е, не знам, ма бре как се е залепило месото за тоя кокал!

- Дърпай, дърпай, дай, ако искаш, аз да хвана кокала от другата страна!

- Хаха!

- Aбе, лятото къде ще ходите на почивка?

- На Бахамите! Три мадами ще ми танцуват по монокини, само с един лист отпред.

- Хаха! Ще ме убиеш!

- Гледай я, как се хили? Ма така е бе, как я мислиш ти тая работа. Дела пуфен, дела шантонеркен!

- Ей, тая оса ще ми изпие алкохола. Тая гад как ме подпива.

- Наздраве на всички!

- Ама чакайте, аз нямам!

- Е, нали за това те питах какво ще пиеш! Бира да ти сипя ли?

- Ще изчакам малко, да си доизям тия доматки тук.

- А па ние като пътувахме миналия месец, аз си взех от границата 10 стека цигари. Те позволяват само 2, ма аз ги надхитрих. И 6 пури си купих и ми дремка на шишарката! Като дойдат полицаите, викам, по-настрана, полека! Те ша ме бъзикат мен. Няма проблема! Те знаят ли аз колко дебели книги съм прочел? Мен ще ме спират те! Ама те по принцип не проверяват, ама мен взеха, че ме засякоха. Аз съм явно в регистъра, виден български апаш. И в една стаичка ме вкарват и едни момиченца ми викат чичо. Нема чичо викам, аз съм ви батко.

- Страшен си!

- Айде, яжте! Да не остане някой гладен. После имаме торбички за вкъщи, каквото не можете тук.

- Аз имам кашон!

- Айде, всичкото ядене ще ви го изсипем в кашона, ама да не вземете и кекса на Гина!

- Да можеше да се наядем сега и после чак следващия месец.

- Еее, няма такива луксове!

- Да, огладнява се, не е за един ден. Утре пак трябва да го мислим.

- Абе, няма проблема. Пак ще дойдете у нас.

- А вашето село на колко километра е от нашето?

- Еми 30, без светофарите! Хаха!

- Преди беха три ленти тоя път, сега четири.

- Не ми дреме. Аз съм доволен. С ладата стигам за 4 часа.

- Много яко поркате вие, да ви сипя още?!

- А, ето го и десерта!

- Ще ми кажете рецептата, разкошно изглежда! Как го правите?

- По специална рецепта с швепс.

- Швепс-мемпс, дрънци.

- Може и парченца от портокал да сложите вътре.

- А стафиди може ли, стафиди?

- Да. И орехи може.

- И бадеми...

- И череши...

- Айде наздраве!

- Топло ли ви е?

- Ееей, пак духна вятър. Внимавайте с чадъра.

- А ти можеш ли да правиш негърче?

- Какво негърче, бе?

- Такъв кекс, с шоколад.

- Хаха, дай ми ти на мен една негърка, да видиш какво негърче ще направя, не едно, ами две негърчета.

- Тя как се казваше тази певица, черната?

- Коя бе?

- Дето умря от наркотиците?

- Уитни Хюстън?!

- Е, същата.

- Еми, замина си тя, попя, попя, па айде...

- E, такава негърка ми дайте...

- А това куче, дето лае, ваше ли е?

- Е, как! Наше, разбира се, ама живее у съседите! Хаха! Казва се Ицо. На Ицето Стоичков сме го кръстили, ‘щото много обича да играе с топка.

- С какво го храните?

- То не огладнява бе, какво да го храним?!

- Абе, друго си е все пак да си хапне, живинка!

- Мани ти това. Айде наздраве!

- Я ги дайте тия кебапчета, да не се развалят на слънцето!

- Абе Димчо, какво си го хванал това кебапче, като солета го ядеш! Айде, давай, че десерта те чака!

- Вие ще ядете ли десерт, или ще си ходите?

- Ние имаме традиция! Винаги завършваме с френски коняк, кафе и фойерверк!

- Еееей, дръж го, дръж го, виж как изхвърча чадъра!

- Оп, оп, прескочи оградата и отиде в другия двор!

- Дръж го бе! Тичай, тичай...

- Леко, покривката! Отнесе я...

- Айдеее, разсипа бирата...

- Полека..

- Е, как да го хвана...?!

- Айдеее, захлупи магарето.

- Хаха!

- Е, оставяй го, нека му прави сянка!

- Давай още една бира!

- А така, бира с кафе и кекс - идеално!

- Абе няма проблема! Айде наздраве за наше здраве! Кога' сме най-зле, така да сме!

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2016, № 3 (196)