ИВАНЕ, ИЗЛИЗАМ!

Бистра Величкова

web

Иване, излизам. Ще ти изневеря. Така ми се целува тази вечер. Ако знаеш как искам чужди ръце да галят бедрата ми под черния чорапогащник. Ще се возя в чужда кола. Тази вечер. По врата ми ще мирише на чужд мъжки парфюм. Знаеш ли откога искам да ти изневеря? Още от онази вечер, когато срещнахме бившата ти приятелка на "Попа". Не, всъщност започнах да мисля за друг, когато разбрах, че и ти обичаш да гледаш мач, докато го правим. Ходим отдавна, знам. В началото май много се обичахме. Вече не помня. Сега обаче ми е писнало от теб. Ама яко, разбираш ли?! И съм ти го казвала, особено когато се караме. И аз те дразня понякога, нали? Ти все мълчиш. После вечерта излизаш с твоите приятели и всеки започва да се хвали на другите как изневерява. Много ясно, това означава, че си истински мъж. Нали така, Иване? Ти истински мъж ли си? Наливате се с бира, разказвате си глупавите истории, после всички се смеете гръмогласно, чукате се с халби и пак се наливате. Нарязвате се здраво и докато ходите прегърнати с най-добрия ти приятил по "Графа", крещиш: "Само Левски, шампион". Аз пък в тоя момент знаеш ли какво правя? Не искаш да знаеш! Казала съм ти, че отивам да се видя с най-добрите ми приятелки - Мими и Ванчето. Всъщност в този момент ме клати един колега от новата ми работа. И да не мислиш, че тоя шашнат програмист с бяло не виждало слънце лице и цайси, много ми харесва. Направих го с него от яд, че една седмица ти не ми се обади. Вярно, че аз ти бях казала да не ми се обаждаш повече, защото пак беше почнал много да ме дразниш. Оффф, Иване, колко си смотан, ама как не мога да те зарежа. Имаше преди време една песен "Мразя те, обичам те"... е, това ако не е народна, житейска мъдрост. И аз така се чувствам. Когато те мразя, си те мразя искрено. Кажи ми после, че не съм открита жена! Виж, когато те обичам, е друго. Да знаеш само, че когато ти казвам, че те обичам и наистина го мисля, със сигурност предишната вечер съм ти изневерила. Понякога ти го казвам, защото чувствам вина, че те лъжа, и така, като ти кажа, че те обичам, смекчавам нещата някак си. Друг път като съм с друг, ама не ми хареса, разбирам, че ти си по-добър и че трябва да те ценя. Тогава те заобичвам още повече. Ами така е, Иване, изневярата скрепява връзката. Така да знаеш. За наше добро го правя. И сега, като ти го наговорих това, ще ме попиташ: "Добре де, като те дразня, защо не скъсаш с мен. Защо сме заедно?" Офф, Иване, не почвай пак. Знаеш, че това ще доведе отново до скандал! Защо ме питаш? Или понеже от два часа не сме се карали и ти е скучно? Или може би искаш пак да се скараме, защото знаеш, че след скандал всичко завършва със секс. А сексът след караница ти харесва! Знам. Виж, аз те обичам, така де, обичах те. Особено в началото... оффф, абе не знам... и сега те обичам, май... В началото беше друго. Сега ще кажеш, че аз съм се правела на ангелче тогава, за да те сваля и да те накарам да хлътнеш. Добре деее, така беше. Държах се по-различно, защото малко ми се дърпаше и исках да си мой. Престани, не съм хиена. И няма да ме наричаш змия! Офф, да, сега пък всички жени били змии, които хитро се увивали около врата на мъжете и ги уморявали и използвали. Добре де, понякога съм малко хистерична... Харча ти от парите - да! Ама ти ми ги даваш бе, Иване. Аз да не би насила да ти ги взимам?! И много лъжа, добре, и това го приемам. Ама ти, щом разбираш, че те лъжа, значи, не те лъжа. Офф, Иване, айде стига вече. Секс ли искаш? Да, и аз искам, ама точно в момента не с теб, защото пак започна да ме дразниш. Ако не ме ревнуваше толкова много, връзката ни щеше да върви по-добре! Не, не съм виждала по-големи от твоя... Офф, защо всички мъже все за това питате? Всеки си е различен и с характер. Дали гълтам ли? Иване, престани! Вече ставаш циничен! Не, аз не съм цинична. Не е вярно, не излизам с няколко мъже. Аз съм с теб. Само когато не съм с теб, тогава съм с друг. Ами с друг съм, защото теб те няма. Знаеш ли, понякога си мисля наистина да те зарежа. Ами не го правя, защото не мога бе, Иване. Свикнала съм с теб. Знам, че ти ме обичаш. Знам, че си готов да направиш всичко за мен. Как да оставя такъв мъж? Е, и аз те обичам, но не толкова, колкото ти. Нали още отначалото ти го казах и ти каза, че си съгласен така. Мълчиш. Нямаш ли повече какво да кажеш? Какво искаш?! Какво да престана? Да ти изневерявам ли? Искаш ли този път да съм честна? Еми, не мога да не ти изневерявам бе, човек! Разбираш ли?! Не мога. Родена съм жена. Такава съм. Ама те обичам, обичам те. Не разбираш ли?! Този път не лъжа. Пак мълчиш.

Добре, Иване, не мога повече. Излизам. Да, с приятелки излизам, спокойно. Не, не те лъжа. Офф, абе наистина, бе. Омръзна ми да не ми вярваш. Добре де, давала съм ти поводи. Хайде, признавам, ама няма пък всеки път да те лъжа. Да, с Мими и Ванчето, отиваме в центъра. Ще пийнем нещо и се прибирам. Да, преди 12 ще съм тук. Ааа, не, за секс ще съм изморена. Айде да го оставим за утре сутринта, а? Ееей, браво, най-накрая с нещо да се съгласиш. Твоите приятели у нас ли ще дойдат? Добре. Само не се напивай, Иване. Не се напивай. Не се напивай, заради мен. И стига си се хвалил с изневерите си. Знам, че си измисляш, за да се правиш на истински мъж. Ти истински мъж ли си бе, Иване? Много ли те изнервих? Пак мълчиш. Добре, все едно. Да знаеш само, че ако ти изневеря тази вечер, утре ще те обичам повече. Ти как предпочиташ? Мълчиш. Иване, излизам. Чао!

* * *

Ето, пак звъни телефонът. Сигурно е той. Ало, да! Здравей, Иване. Ами вкъщи съм, къде да съм?! Чакам те. Да, купила съм бира, да, и мастика има. Картофи ли ти се ядат? Добре, ще изпържа! Ти къде си? В задръстване? Кога започва мача ли? Откъде да знам... Добре, започвам да правя салатата. Хайде, чакам те...

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2011, № 6 (139)

За разказа "Иване, излизам!" авторката получава III-та награда на 15-то издание на Националния конкурс за публикуван къс разказ "Рашко Сугарев" - 2012 г.