Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

И АЗ СЪМ ТАКА

Бистра Величкова

web

Имам двама сина - Мариян е на 16, а Георги на 7. С тях вече мога да си споделям като с големи хора. Разправям им всичко. Онзи ден им ревах, защото приятелят ми ме заряза. Само те ме разбират. Ама и аз съм една... Вече съм на 36, а съм толкова задръстена. Еми как не, като младостта ми мина само с един мъж. Ожених се на 20. Толкова ми е бил акълът тогава! 15 години, аз не знаех друг освен Кирил. И сега, какви са ми наивни представите! Значи, като срещна някой хубав мъж и като започна да си фантазирам, да си представям разни неща. Много далеко стигам. И най-страшното е, че всеки път си вярвам, и съм убедена, че тези фантазии са истина. Аз просто се заслепявам от мъжа и съм сигурна, че той е перфектният. Всичко в него идеализирам, летя в облаците и си казвам: „Най-накрая го намерих! Това е моят мъж!” Като мине известно време, разочарованието се оказва също толкова голямо, колкото първоначалният възторг. След това страдам, ама много страдам... Обаче като дойде следващият, пак същото... Еми не мога иначе! Сега се уча повече разума да ме води, ама ми е много трудно. Те, мъжете, сякаш като ме срещнат и веднага ми намират отзад двете ръчки за контрол и започват да ми управляват емоциите. С годините не се научавам и това е. Казвам си: „Момиче, спомни си предишния път, пак така се заслепи, възхищаваше се на тоя мъж, а накрая се оказа леке”... Викам си го това и после си казвам: „Да, ама този път е друго. Това вече е истинският. Това е той!”. Накрая обаче пак същото - разочарование и драми. Предпоследният ми приятел живя у нас. Децата много се привързаха към него. Толкова много, че като скъсахме и го разкарах, те искаха да му звънят, за да си играят с него. Беше ми много мъчно за тях, а те само повтаряха: „Извикай бате Дани да си поиграем”. Пък аз им отговарям: „Бате Дани достатъчно си поигра с нас”.

Сега излизам с едно момче. Той е красив, интелигентен, свири на цигулка, говори три езика, има красиви сини очи, мъж - картина. Всичко е идеално при него, разбираш ли?! И умен, и начетен, и в същото време не е задръстен. Печели добри пари, а е едва на 26. Това е. Той също си пада по мен. Вика ми: „Цял живот съм търсил точно жена като теб”. Представяш ли си? Какво пък толкова намира в мен, да му се чудиш?! Викам си, щом и той е хлътнал, давай! Давай, ама проблемът знаеш ли къде е? Че не може да имаме нищо по-сериозно от това в момента. Той е младо момче, което иска да започне връзка на чисто. Да не мислиш, че очаква нещо сериозно с жена като мен - разведена с две деца?! Той самият ми призна, че иска да има свои собствени деца. Е, аз ще му родя колкото деца иска, но не е там въпросът. Той е много по-млад от мен. Спомням си така един братовчед навремето се беше хванал с една 10 години по-голяма от него. Събрали сме се ние на роднинско гости и той говори с нея по телефона. После се връща на масата и започват здраво да го бъзикат: „Еее к’во става, чу ли се с баба ти?”,  „Ааа, пак ли леля ти се обади?!”. Не искам и за мен да говорят така, макар че годините не ми личат. Наясно съм, че сериозно нещо не мога да имам с него, но знаеш ли от кое най-много ме е страх, че колкото и да се пазя, накрая пак ще се изпусна и ще се заслепя, и пак ще свърша в страдания и драми...

Затова онзи ден си казах, трябва да отида на психоаналитик, трябва да разбера защо при мен така става?! Така и направих. Разказах на психоложката цялата ми история. Цели три часа ми отне. Свърших и я погледнах с надежда и очакване. А тя в този момент се разплака и ми каза: „Ооо, мила и аз съм така”!

 

 

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.03.2010, № 3 (124)