Бистра Величкова - Цвекло и моркови

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ЦВЕКЛО И МОРКОВИ

Бистра Величкова

Цвекло и моркови. Настъргани. По острия ръб на онази нощ. В най-крайния квартал на София, където крушките светят в бледо жълто, както когато имаш температура. Парното е спряно - студено е като при треска. Одеялата са родопски, в червени и зелени квадрати. Най-дългата стрелка на счупен часовник на стената, разцепва въздуха, отмерва края и заглъхва в тишината. После пак. Миг след миг в секунди. От чешмата капят равномерно капки, падат в мивката, в канала, надолу по тръбите, вливат се в подземното тяло на града. Където всички сме едно, когато сме на дъното. Старият хладилник "Мраз" бучи безразлично до стената. Той е седнал срещу мен. Майка му била танцьорка. Ядяла само цвекло и моркови, за да е слаба. Винаги с това я помни. Слага си допълнително оцет. Дъвче бързо. Усмихва се, когато казвам, че е вкусно. Цвекло и моркови. И приятелката му, която всяка вечер седи на този стол. Днес той пожела тя да бъде друга. И аз винаги съм друга, когато съм с друг. Баща му колекционира ферарита-играчки, иначе е продавач на борсата за зеленчуци. Мръсни чинии в мивката с червеникаво-оранжеви следи. Сестра му е в Америка, с добра заплата, къща, мъж, дете, кола. Чуват се по телефона. Хвали го, че се храни здравословно. Но все едно, тя никога няма да се върне. А той никога няма да замине. Никога няма да има пари, въпреки нощните смени, дежурствата. Не казва какво работи. Не можело. Не трябвало. Това тази вечер било подарък. Треперим под родопското одеяло. Целувки, настъргани като цвекло и моркови върху набоденото с вилица лице на вечерта. Мивката капе, навън вали, някой някъде ни сънува, той поръчва такси... Изпраща ме. Поглежда ме. Спомня си, че обича приятелката си. Благодари ми. Утре ще си спомня за мен, когато я прегръща. Кално е. Мокро е. Таксито е на аварийни. Не помня колко часа беше в онази нощ, нито дали след това някога е имало ден. Но помня дължината на всяка секунда, падаща в мивката, потичаща в подземните вени на града. Помня вкусa на цяла една нощ. Оттогава, винаги когато съм на ръба на мрака, стържа цвекло и моркови, с много оцет, до капеща мивка и бледа жълта светлина. И се моля хладилникът да не спира да бучи. А родопското одеяло да продължава да не топли. Защото само когато е студено, знаеш точно колко е часът. До секунда.