Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АНАЛИЗ НА ПИСМЕНИ УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ

Ани Лозанова

web

Един от най-важните фактори за адаптирането на личността в обществото е тя да бъде компетентен комуникатор. Въпреки че умението да се общува се усъвършенства през целия живот, за подрастващите училището и обучението по български език играят водеща роля при овладяването на езика не само като теоретични лингвистични правила и норми, но и като средство за комуникация.

Обект на проучване в статията са писмени ученически аргументативни съчинения от типа есе, въз основа на които се отчита моментното равнище на дискурсната компететност на учениците - съставна част от комуникативната им компетентност. Изследвани са ученически съчинения на единадесетокласници от СОУ "Цар Симеон Велики" във Видин през учебната 2005/2006 г. Анализирани са двадесет есета, три от които са представени в настоящото изследване. Учениците предварително не са запознати с темата, върху която ще работят. В предходен час като подготовка за работата им е изграден план за създаване на аргументативен текст по друга свободно избрана тема, като са припомнени същностните и структурните особености на есето и някои стратегии за изграждане на аргументативни вериги. За писането на есето са предвидени два учебни часа. Темата "Правото на силния или силата на правия" предполага задълбочени разсъждения и обосновки на собствено мнение, не предлага наготово формулирана теза. Двете части на заглавието "правото на силния" и "силата на правия" са свързани чрез съчинителния разделителен съюз или, който изисква избор на едно от противоположните твърдения и самостоятелно изграждане на теза. Взаимно отричащите се твърдения трябва да бъдат съотнесени, сравнени и противопоставени. След като са разгледани и двете позиции и са приведени аргументи "за" и "против", се очаква авторът да подбере релевантни доказателства, за да подкрепи тезата си и да направи изводи.

В ученическите есета равнището на дискурсна компетентност1 се отчита посредством алгоритъма за дискурсен анализ, който включва: анализ на смисловото и на логическото изграждане на дискурса; анализ на дискурсния тип, на неговите цели и функции; анализ на темата и на социалния контекст; - анализ на контекстуалните връзки и на използваните езикови средства (Петров 2000).

Дискурсният анализ като средство за проверка и оценка на писмени аргументативни ученически текстове е свързан със същностните и функционалните характеристики на понятията текст, дискурс2. Основните характеристики на ученическия дискурс са спецификата на информацията (авторът индивидуално тълкува проблема); целите (създаване на аргументативен текст); социалният статус (ученици и учител) и психологическото състояние на комуникаторите (положителната или отрицателната нагласа към поставената задача); условията на общуване (час по български език); функциите на дискурса (информативна и апелативна). В ученическите текстове обект на проучване са и функционалните характеристики на дискурса, проявяващи се в отношението между оформянето му и комуникативното намерение на адресанта.

Създаването на пълноценен в комуникативно отношение дискурс е резултат от високото равнище на комуникативната компетентност на единадесетокласниците, която е система от знания и умения, включващи не само дискурсната компетентност, но и езиковата компетентност3 (Петров 2006). Алгоритъмът за дискурсен анализ се изгражда в зависимост от функциите, обекта и предмета на изследването. Представените в настоящата статия процедури за оценка на ученически есета биха могли да помогнат на учителя по български език и литература при изграждането на алгоритъм за дискурсен анализ на аргументативни текстове в зависимост от конкретните образователни потребности на ученици.

Съвпадението между комуникативното намерение на пишещия и реализацията на дискурса е един от най-важните критерии за оценка на неговата успешност. Необходимо е дискурсният анализ да съдържа следните изследователски стъпки:

  • Анализ на дискурсния тип есе и на неговата структура;

  • Анализ на целта и функциите на дискурса - доколко адресатът бива информиран и убеден в избраната от автора теза чрез релевантни доказателства и подходящи разсъждения;

  • Анализ на темата "Правото на силния и силата на правия" и нейния смислов обхват, определяне на микротемите и микротезите, използването на дискурсната техника разсъждаване като основна и описването и разказването като помощни техники, чрез които се подкрепя избраното становище;

  • Анализ на контекста (социални взаимоотношения между отправител - ученик и получател - учител, социален контекст - час по български език в училище, вид на канала за връзка - писмен);

  • Анализ на контекстуалните връзки (кохерентност - на смислово равнище, и кохезия - на езиково равнище);

  • Анализ на езиковите средства, спазване на книжовните и стиловите норми;

  • Анализ на смисловото и на логическото изграждане на дискурса.

Дискурсът се определя като "операция или относително завършен цикъл от операции на учителя и ученика", с които се разрешават разнообразни познавателни и комуникативнопрактически учебни задачи (Ван Дайк 1997). При дискурсния тип есе такава задача е изказването на собствено мнение, поемането на инициатива, участието в дискусия, аргументирането на избраната теза и пр. Есето е неголямо по обем, нефикционално прозаично произведение, което предава индивидуални впечатления и разсъждения по свободно подбрана тема, направени въз основа на собствен опит, изказват се лични позиции и твърдения (Падешка 2005). Есето като аргументативен текст се характеризира със скрита диалогичност, която задължително предполага ответна реакция от страна на адресата. Аргументативните вериги се градят върху смисловологически връзки, като се редуват доказателства с изводи и обобщения за всяка микротема.

За същността и функциите на есето изследователските виждания са разнообразни, но се припокриват по отношение на структурните елементи - теза, аргументация, изводи. При зададена от преподавателя тема ("Правото на силния или силата на правия") и вид на съчинението (есе) обучаемите лесно подреждат информационните ядра: твърдения-доказателства-изводи. Добрият комуникатор редува в есето общоизвестни факти и собствени разсъждения. Съчетават се аргументативни, повествователни и описателни микротекстове. При създаването на есе на тема "Правото на силния и силата на правия" учениците преминават през следните етапи на работа: уточняване на съдържанието според темата; формулиране на теза; извеждане на подтези, които да помогнат за сегментирането на текста; подреждане на микротемите, последвани от обобщения; логическо заключение на съчинението чрез изводи.

Пишейки есе, учениците изпълняват две основни задачи - разсъждават по дадена тема, опирайки се върху жизнения и културния си опит, и изграждат аргументативен текст, в който нормативно употребяват подходящи изразни средства. Съобразявайки се с темата, учениците използват лексика от различни стилови и езикови регистри, системи от езикови средства, подходящи за реализирането на конкретна речева изява - официални, неутрални, разговорни и пр., като те се подбират в зависимост от дискурсната техника - повествование, описание, разсъждение.

При изследването и оценяването на ученическите аргументативни текстове чрез процедурите на дискурсния анализ се достигна до извода, че в тринадесет от двадесетте есета се отчита средно равнище на дискурсна компетентност. В настоящата статия са представени анализите на три текста, показващи високо, средно и ниско равнище на дискурсна компетентност. Текстовете се публикуват, без да са редактирани и кори-гирани.

ТЕКСТ № 1

Правото на силния или силата на правия

Силата и правото изживяват своя сблъсък още от раждането на човечеството. С първите наченки на разум, ум и въображение човекът започва да преодолява своят животински архетип и се впуска в първите и вечни конфликти за онова, което е, и онова, което трябва да бъде. Човечеството несъмнено се разви и не престана да бележи своя еволюционен напредък във всяка една област на знанието. То построи крупни сгради, откри, че, подобно на птиците, може да полети, и така да забрави за боговете и богините. Човечеството самò засенчи себе си в огромните и дълги небостъргачи, изгуби се сред хаоса от сгради, постройки и открития. И продължава да се губи. Човечеството се научи как да изцерява раните си, как да комуникира от хиляди километри разстояние, как да полети в космоса… но има неща, на които хората никога няма да се научат. Затова атомната физика постави своя първи капан в Хирошима, затова барутът е убивал и ще продължава да убива.

Човечеството роди и своите философски мислители, които от-криха големите житейски истини, и дори ги написаха, и ги оставиха в завета си към следващите генерации, ала малцина ги възприеха, малцина ги преповториха, пренаписаха и припомниха. Те заговориха и за морал, и за нравствено-етични норми, и за порядки, които регулирали уж обществения живот и чиято своя проекция те намериха в съвременната правна наука. Моралът в своята всеобхватност огласи съвременното ни злободневие, намери своето място в парламентарни трибуни, в улични протести, в патетични и обещаващи заявления. С него великите оправдаха най-бездарните си намерения и под негова закрила прикриха най-пошлото от своите постъпки. И те забравиха що е морал, защото откриха, че имат сила и власт, защото разбраха, че притежават надмощие и то отключва врати, които моралът заключва.

Но никой от тях не разбра, че силата е преходна, че животът е низ от непредвидени обрати - на това никога няма да се научи човечеството. Нито написаните закони, нито крупните съдилища и устойчиви првавораздавателни системи, основани на моралните норми, успяха да преодолеят безправието, което поражда правото на силния. Правото на силния и силата на правия са всъщност непреходният сблъсък между справедливостта и безчестието, между всепомитащата физическа сила и моралните принципи. Развитието на историческата наука даде много знания за силата на тези принципи и преходността на силата. И до ден-днешен сред книжния прах на съхраненото историческо наследство откриваме как държави, наложили се със сила и многобройни войски, но вегетиращи без устойчиви морални принципи, рухват и се превръщат в руини. Владетели, които изградиха общества със сила, убийства и безмилостни чистки, също се споминаха с властта си и изградените от тях общества също залязоха. Но не под натиска на времето, което забравя и заличава всичко, а под въздействието на силния си морален импулс, на непреодолимия стремеж към справедливост хората превъзмогнаха цинизма на правото на силния. Защото най-верният прийом на силата е цинизмът и безапелационната страст към осъществяване на идеите и желанията. Силният връща своето еволюционно развитие към архаичния си животински корен и налага позициите си със средствата на физическата сила, с помощта на мерзости и злодеяния. Но благоденствието, постигнато по този начин, е временно и кратко. Безскрупулността покварява постигнатото и го обладава с окаяност и нищета, с морален и нравствен недоимък, който задушава. Човекът влиза в един омагьосан кръг, непредвидените житейски обстоятелства го тласкат ту в крайностите на физическата сила, ту в тази на морално онеправданите. Улисан в тщеславието си, човек се самозабравя, губи човешкия си облик и представите си за добро и зло и сам попада в капана на своята баздарност, на човешката си неосъщественост.

Историята помни и много други примери за силата на правия и правото на силния. Тя ги помни и в последните векове от човешкото съществуване - Източния въпрос, Първата и Втората световна война. И винаги достига до заключението, че щастието на едни не може да се гради върху чуждото нещастие. Амбициите за влияние, власт, за икономически и политически просперитет на определени страни през последните столетия тласнаха целия свят към войни, загуби на ресурси от всякакъв порядък. Техните кратковременни успехи обаче паднаха върху сълзите на обикновените хора, страдащи за своите близки… Тези успехи паднаха в полезрението на онези, които са пролели кръвта си, останаха и завинаги в премрежения поглед на онези, които са видели с очите си как хората се убиват, и на онези, които са чули грохота на сгромолясващите се на земята човешки тела. Подобен е и случаят на разгорелия се Източен въпрос през 19. век, който привлича европейското внимание. Османската империя държи под своя опека целия български народ в продължение на векове. Тя се радва на мощта си и изгражда огромна и силна държава на гърба на множество поробени и страдащи хора, обречени на нищета и мизерия. Тази империя обаче губи своя нормален облик и в края на нейните славни години един българин се осмелява да заяви:

"Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, вой-ската и оръжието са във ваши ръце, че със сила не ще ви надвием; но зная още, че вие сте варвари и тирани, че заради въстанието ще се нахвърлите върху невинни и мирни жители и ще извършите зверства. Нашата цел не е била да ви надвием със сила, а само да ви предизвикаме да направите зверствата, които вече премного направихте и благодарение на които се компрометирахте пред целия образован свят. И тая наша цел е достигната вече. И тъй, ние ви победихме."

Броени години след тая реч на Цанко Дюстабанов Османската империя погива в тиранията и зверствата си. Тя се изгубва от политическата карта на света, за да се превърне в съвременна Турция с ортодоксално държавно устройство. Векове тирания и политическо могъщество всъщност се стоварват върху самата Осман-ска империя. Така правото на силния всъщност ограбва силния, по-ставя го в условията на безправието и безнравствеността.

Моралът рано или късно ни достига със своята решаваща дума, рано или късно ни тласка в пропастта, издълбана от собствените ни злодеяния. Но някой ден жаждата за справедливост винаги надмогва користните стремежи към надмощие и налагане, защото единствено тя може да ни осигури сбъдването на един извечен блян, един изконен копнеж - щастието. А светът - той винаги ни предлага правото на избор, той винаги ни предоставя възможността да изберем посоката в житейския си кръстопът. Своята бинарност светът сякаш ни е подсказал и в обикновената монета. Ние винаги можем да я хвърлим, ала никога не можем да знаем с коя от двете страни ще падне тя върху земята. Това ще реши справедливостта.

 

Създаденият от единадесетокласника дискурс адекватно и пълно се съотнася с поставената в заглавието тема. Съпоставени са двете микротеми - "правото на силния" и "силата на правия", като са очертани смисловите им ядра, които са обвързани със същността и необходимостта от морал и нравствени ценности в личен и исторически план. Цел на есето е да се представи личното мнение на ученика (Но някой ден жаждата за справедливост винаги надмогва користните стремежи към надмощие и налагане…), изведено след аргументацията. Основните функции са информативната и апелативната, постигнати чрез приведените изключително разнообразни доказателства и факти в защита на тезата и премерено използваните лексеми с експресивен оттенък. Ученикът се е съобразил с адресата - учителя по български език и литература, и със социалния контекст, за който е предназначен текстът. Спазен е официалният характер на общуването.

Личи умение за логическо свързване. В абзаците и между тях преобладава кохерентният тип свързване. Не липсват и добре обмислени езикови връзки, осъществени чрез замяна на съществителни имена с местоимения (философски мислители - те; моралът - с него - него и пр.) или чрез нулева позиция (владетели - надмогнаха).

Използвана е основно дискурсната техника разсъждаване, а описването има помощна функция. Присъстват всички структурни елементи на есето. Темата за морално-етичния спор между силата и правото е въведена още с първото изречение от увода (Силата и правото изживяват своя сблъсък още от раждането на човечеството). Тезата е ясно и конкретно заявена, като ключов израз от заглавието е обвързан със становището на автора ("Правото на силния и силата на правия са всъщност непреходният сблъсък между справедливостта и безчестието, между всепомитащата физическа сила и моралните принципи"). Авторовата идея е ситуирана след разсъжденията за проявленията на силата и правото в управленските методи и философските възгледи на Античността. Този модел на структуриране на есето откроява умението на автора оригинално да гради аргументацията си.

В доказателствената част са приведени няколко основни твърдения за защита истинността на тезата, подбрани от българската и от световната история и разграничени в отделни микротеми. Аргументативните вериги са логически свързани и разсъжденията на ученика от историята и морала на Античността преминават към тези на Възражденето. Смисловите връзки са изградени чрез повтарянето на ключови изрази от тезата или подбирането на синонимни фрази. Като доказателство е използван цитат от реч на Цанко Дюстабанов. Аргументацията е целенасочена и адекватна, редуват се лични разсъждения и общоизвестни факти, които се базират на явления и обекти от действителността. Микротезите са разположени обикновено в началото на микротекстовете (...силата е преходна; че животът е низ от непредвидени обрати - на това никога няма да се научи човечеството; Историята помни и много други примери за силата на правия и правото на силния). Обобщенията са достатъчно задълбочени. Тематичните изречения са изведени в повечето случаи в началото на микротекстовете и са свързани с главната теза - примерите за крах на правото и морала и тържествуването на физическата, често използвана за користни цели, сила. Недостатъчно е разработен съвременният аспект на въпроса. Представен е по-скоро като пожелание за бъдещето в заключението и по този начин е изпълнено изискването да се избягва преповтаряне на тезата и аргументите.

Ученикът показва високо равнище на езикова компетентност, овладени са правописните и пунктуационните правила. Подчинените изречения в сложното съставно изречение и вметнатите части са отделени със запетаи. Не са допуснати правописни грешки, като се изключи еднократно неправилно употребен пълен определителен член. Познава се богатството на езика, присъстват две незначителни повторения. Лексиката в есето е преобладаващо неутрална, което свидетелства за стремеж към обективност и безпристрастност. С цел подсилване на аргументите и убеждаване на адресата са използвани частицата уж, изразяваща авторовото съмнение, тенденциозно повторения двоен съюз нито-нито, подчертаващ невъзможността да се преодолее правото на силния, епитети ("безапелационна страст" и пр.), сравнения ("…подобно на птиците може да полети…") и метафори ("физиката постави своя първи капан").

От направения анализ на есето може да се обобщи, че ученикът не е допуснал дискурсни грешки и е показал високо равнище на дискурсна компетентност, което се проявява в познаване на същността, структурата и функциите на аргументативния текст, съобразяване с контекста на общуването и спазване на нормите на книжовния български език.

ТЕКСТ № 2

Правото на силния или силата на правия

В древността хората, когато не са били усъвършенствали нервната си система, не са познавали силата до такава степен, че да могат да я използват пълноценно. С развитието на цивилизацията ни постепенно хората се специализарат в различни области, било то свързани с физически или умствен труд.

В миналите години по-широко застъпена е била вярата в силата на правия. Тогава хората са вярвали, че могат да бъдат наказани от Бог, ако използват физическа сила, за да постигнат мечтите и желанията си. Наказанията са били по-жестоки и правилата са се спазвали стриктно. В днешно време тази представа се е изменила драстично.

В нашето общество повече разпространено е правото на силния. Независимо от това дали си прав в дадена ситуация винаги опонента може да си плати на някого по висшестоящ и нещата да се обърнат в противоположна посока. Има редица случаи, в които невинни хора влизат в затвора, а истинските престъпници се разхождат на свобода. Такъв пример може да се даде и с филма "Изкуплението Шоушенк". Разказва се за един човек оказал се на неподходящото място в неподходящото време и без доказателства за своята невинност се оказва в затвора. Въпреки, че е прав и казва истината героят не може да го докаже, а в днешното верме това е най-важно!

Има редица случаи на корупция, когато по-влиятелни хора успяват много успешно да прикрият аферите си. Някои хора може да се опитват да ги разобличат в най-добрия случай след това ще са живи и здрави, но може и да изчезнат безследно. В нашето общество като че ли най-важно е да имаш пари… С такова средство всичко вече може да се постигне. Въпреки, че все още може да се намери някой свестен човечец, който би предпочел да каже истината пред благата на парите, защото ако има съвест това ще му тежи цял живот.

На децата се разказват приказки - заради поуката. Родителите се опитват да ги научат, че истината е най-важна. Но невинаги това помага! Пад различни въздействия - било на времето, в което живеем или средата много хора се опорочават и забравят за тези уж незначителни неща от детството си.

Във филмите, разказите, книгите истината побеждава и доброто възтържествува. Но дали наистина е така? Дали наистина всеки има съвест, която му казва: "Не лъжи, по-добре истината"? Аз мисля, че не! Във всекидневието ни правото на силния ще е по-голямо от силата на правия, докато съществува съзнанието за безнаказаност.

 

В есето на ученичката не се наблюдават отклонения от темата. Съобразени са основните функции на аргументативния текст - информативна и апелативна. Между изреченията и абзаците преобладава кохерентният тип свързаност на базата на логически последователната мисъл и асоциативни връзки.

Недостатъчно се познават структурните особености на есето. Уводът насочва читателя към по-различно тълкуване на темата - усъвършенстването на човешката нервна система, пълноценното използване на физическата сила и ролята на божествената сила. Дискурсна грешка се отчита по отношение на създаването на тезата - липсва точно и конкретно формулирана теза, както и имплицитно или косвено насочваща към становището на авторката теза. Този факт се отчита като сериозен недостатък на есето. Вижданията по поставения проблем се разгръщат едва в изложението (Въпреки че все още може да се намери някой честен човечец, който би предпочел да каже истината пред благата на парите…), но не са обвързани с поставената тема и се губи смисловата връзка между нея и твърдението. В рамките на доказателствената част се разграничени три микротеми, разпределени в четири абзаца. Присъстват тематични изречения (В минали години по-широко застъпена е била вярата в силата на правия; В нашето общество повече разпространено е правото на силния), но невинаги аргументите са релевантни, в повечето случаи се градят само върху лични размишления, липсват доказателства, а вследствие на това не могат да се формулират и умозаключения. Присъстват и недоказани разсъждения (Въпреки, че е прав и казва истината героят не може да го докаже, а в днешно време това е най-важно!) Според изискванията за създаване на есе използвана е предимно дискурсната техника разсъждаване, описването изпълнява помощна функция. Дискурсна грешка е допусната по отношение на дескриптивните микротекстове в съчинението - фрагментарни и логически необвързани с твърденията и разсъжденията, което ги обезценява като аргументи. По отношение на изграждането и функционалността на заключението също е допусната дискурсна грешка - то не дава обобщена представа за проблема или друга гледна точка за решаването му.

Лексиката в есето е преобладаващо неутрална. Използвани са реторични въпроси (Докога ще продължи тази безнаказаност?) и възклицателни изречения (Аз мисля, че не!), осъществяващи апелативната функция на текста. Допуснато е повторение на глагола оказва, тавтологии - като "успяват много успешно", "в ранно детство на децата", както и някои неясни в смислово отношение изречения (В миналите години по-широко застъпена е била вярата в силата на правия).

Пунктуационните грешки са вследствие на неусвоени знания за отделянето на подчиненото изречение в рамките на сложното съставно, както и вследствие на непознаване на сложния съюз въпреки че. Среща се и едно неточно съгласуване на подлог и сказуемо по число (Някои хора може…). Допусната е единична грешка при членуването на съществително име, което не е подлог, с пълен определителен член.

От приложения върху есето дискурсен анализ следва да се отчете средно равнище на дискурсна компетентност, тъй като знанията и уменията на ученичката за създаване на аргументативен тип дискурс не са пълни. Дискурсни грешки са допуснати по отношение на структурното изграждане на есето и логическата свързаност на аргументативните вериги. Нивото на езиковата компетентност е добро.

ТЕКСТ № 3

"Правото на силния или силата на правия"

В тези навид еднакви мнения по поставения въпрос всъщност се крие голямо различие. Всяко едно мнение по този въпрос си има и отрицателни и положителни страни. Двете ключови думи в проблема са "право" и "силен". Правият или силния има по-голямо преимущество?

По вереме на своя житейски път неведнъж сме се натъквали на хора, чиято сила се крие в тяхната правота. Това са хора, които за нищо на света не биха си признали, че грешат по даден въпрос. Според мен те са по-скоро слаби, отколкото притежатели на някаква сила. За тях чуждото мнение няма значение или в повечето случаи дори не искат да признаят, че може да грешат. Ако разгледаме второто отношение по поставения въпрос - "силата на правия", то в него можем да открием много положителни неща. При втория случай "правия" можем да го заменим с "обективния". Това е човек, за когото можем да кажем, в думата му се крие неговата сила. Той е уверен в себе си, във всичко, което прави или върши. Сам по себе си "правият" никога не употребява лъжливи факти. За съжаление в наши дни са повече хората от първия вид, но тяхната сила не се изразява в някакви специални заслуги или действия, а по-скоро е сила, придобита по нелегален или престъпен начин. Става въпрос за всички онези, които по някакъв начин са преминали рамките на закона и си мислят, че са повече дори от него. Редовно ставаме свидетели как хора от "елита", за които престъпните деяния не са им чужди.

Но, както казах, всяка една страна от поставения въпрос има положителна страна и не трябва да поставяме всички хора под един знаменател.

 

Създаденият от ученика дискурс не е напълно подчинен на поставената тема. Заглавието на есето не се поставя в кавички, защото не е цитат. Преобладава кохерентният тип връзки между изреченията и абзаците. Донякъде е осъществена информативната функция на аргументативния текст, докато апелативната не е постигната нито чрез подходящи релевантни и неоспорими аргументи, нито чрез експресивна лексика или лексика от различни стилови регистри.

В композиционно отношение не всички елементи на есето присъстват в текста, което е сериозна дискурсна грешка, тъй като не са спазени базисни изисквания за създаването на есе. В увода изречението Правият или силният има по-голямо преимущество? подсказва на адресата в каква посока ще бъдат разсъжденията на автора, но не представя позицията на пишещия. Като ключови думи са изведени право и силен, но темата предполага разглеждането и съпоставянето на двете противоположни в нравствено-етичен аспект положения правото на силния и силата на правия. Не е изградена теза - нито точно и конкретно формулирана, нито имплицитно зададена, което води и до невъзможността темата да бъде разчленена на микротеми, авторът да систематизира разсъжденията си и да подбере релевантни доказателства. В изложението липсват обособени абзаци. В един абзац са поместени и двете микротеми. Първото изречение от същинската част на съчинението по смисъл се противопоставя на следващите и така се губи логическата връзка. Тематичните изречения представят основните характеристики на силния и на слабия като типове хора, а не като ситуации, в които важи правото на силния или силата на правия. Липсват тези в отделните микротеми. Друга груба дискурсна грешка единадесетокласникът е допуснал по отношение на подбраните доказателствата, които не са релевантни, защото се градят само въз основа на размишленията на автора върху двата аспекта на проблема, без да се потърси пресечната им точка, без да се съотнесат или взаимно да се изключат, което се предполага от формулировката на темата. Липсват и логически изведени от аргументативните вериги умозаключения. Отделеният като заключение абзац по същността си не е такъв, тъй като повтаря общоизвестни факти, логически не е обвързан с темата и не търси друго разрешение на конкретния казус.

Правилно като основна е подбрана дискурсната техника разсъждаване, но размишленията не са подкрепени от подходящи доказателства и факти - недоказани, те губят стойността си. Не са използвани помощните дискурсни техники разказване и описване. До дискурсната грешка се е стигнало вследствие на неумението на ученика да осъществи убеждаващата и донякъде информативната функция на аргументативния текст.

Слабости се откриват и на формалноезиково равнище. Допуснати са грешки при членуването на съществителните имена от мъжки род, които не са подлози, а се членуват с пълен определителен член, и обратното. Срещат се и неточности при употребата на предлози (…хора от държавния "елит", за които престъпните деяния не са им чужди). Стилови и смислови неточности се забелязват в два израза (Ако разгледаме второто отношение по поставения въпрос…; …в наши дни са повече хората от първия вид). В увода са сравнени понятията "право" и "силен", които не са еднородни, би трябвало да се съотнесат право и сила или прав и силен. Присъстват и някои повторения - числителното втори, глаголите прави и върши, съществителното начин. Лексикалният запас е беден.

От приложения върху есето анализ може да се направи извод, че ученикът показва ниско равнище на дискурсна компетентност, тъй като не познава изискванията за смислово и композиционно изграждане на аргументативен текст. Нивото на езикова компетентност е средно, допуснати са правописни, пунктуационни и стилови грешки.

Чрез прилагането на дискурсния анализ върху ученическите текстове се установява до каква степен всяко есе се подчинява на критериите за създаване на аргументативен дискурс и какво е развнището на дискурсната компетентност според следните показатели.

Високо равнище на дискурсна компетентност:

- Познаване на структурата на дискурсния тип есе;

- Реализиране на целта и функциите на дискурса - адресатът е информиран и убеден в избраната от автора теза чрез релевантни доказателства и подходящи разсъждения;

- Не се наблюдават отклонения от темата, определени са микротемите и микротезите, използвани са дискурсната техника разсъждаване като основна и описването и разказването като помощни техники, чрез които се подкрепя избраното становище;

- Есето е съобразено със социалния контекст;

- Изградени са контекстуални връзки (кохерентност - на смислово равнище, и кохезия - на езиково равнище);

- Използване на разнообразни езикови средства, спазване на книжовните и стиловите норми.

Средно равнище на дискурсна компетентност:

- Липса на коректна композиция на есето;

- Нереализиране на една от двете основни функции на есето;

- Не се наблюдават отклонения от темата, определени са микротемите и микротезите, дискурсната техника разсъждаване е основна, но не са използвани дискурсните техники описване и разказване като помощни, чрез които се подкрепя избраното становище, не са подбрани релевантни доказателства;

- Есето е съобразено със социалния контекст;

- Частично нарушени са контекстуални връзки (кохерентност - на смислово равнище, и кохезия - на езиково равнище);

- Не са използвани разнообразни езикови средства, спазени са книжовните и стиловите норми;

Ниско равнище на дискурсна компетентност:

- Не се познава структурата на есето;

- Не са реализирани основните функции на есето;

- Наблюдават се отклонения от темата, не са определени микротемите и микротезите, използвана е само дискурсната техника разсъждаване, не са подбрани релевантни доказателства, липсват обобщения и изводи;

- Есето не е съобразено със социалния контекст;

- Личи нарушаване на контекстуалните връзки (кохерентност - на смислово равнище, и кохезия - на езиково равнище);

- Не са използвани разнообразни езикови средства, не са спазени книжовните и стиловите норми.

Анализ на тематичната мрежа в ученическите есета

Спазено е изискването за информативна натовареност и адекватно съотнасяне към поставената тема и нейния смислов обхват. В третото есе се наблюдава отклонение от поставената тема по посока на силата и правото въобще или силната личност и личността, превишаваща човешките и социалните си правата, а не се разглеждат "правото на силния" или "силата на правия" като две противоположни становища. При анализа на текстовете не се срещат затруднения при интерпретирането на смисъла, вложен от учениците.

Поставената тема за есе "Правото на силния или силата на правия" представлява казус и избирайки една от двете противоположни позиции, ученикът трябва да я защити и едновременно с това да я съпостави с другата. В трите ученически съчинения като личен избор е застъпена позицията "силата на правия".

Като доказателства са използвани наративните (текст № 1) и дескриптивните микротекстове (текст № 2). Най-често са привеждани като доказателства за защита на тезата примери от съвременното ни общество. Проблемът е разгледан и в исторически план. През призмата на киното и литературата също се интерпретират правото на силния и силата на правия. В едно от есетата правото на силния е разгледано като положително качество - способността да признаеш греховете си (текст № 3).

Тематична мрежа в ученическите есета

Фиг. 1. Тематична мрежа в ученическите есета

На фиг. 1 са систематизирани фреймовете, използвани от учениците като аргументи, за да защитят избраната от тях теза и за да осъществят апелативната функция на есето като аргументативен текст.

Адекватност на социалния контекст

Всички есета са съобразени със социалния контекст, в който са създадени, въпреки че се срещат отделни стилово неподходящи думи и изрази, като просто и ами, да ви кажа. Единадесетокласниците са отчели специфичните екстралингвистични фактори, като социален статус на адресанта и адресата (ученици и преподавател по български език), и канала за връзка (писмен). Реализирана е информативната функция на есето, само в две от двадесет съчинения не е постигната апелативната функция (текст № 3).

Структуриране и композиране на ученическите есета

Единадесетокласниците теоретично са запознати с композицията на аргументативния текст. Едно от честите затруднения, които срещат учениците, е изграждането на теза - конкретно формулирана или имплицитно зададена. Теза липсва в текст № 3, а в текст № 2 тя е косвено изказана под формата на въпроси, които набелязват основните търсения на автора. Друга сравнително често срещана дискурсна грешка е, че учениците не умеят да изградят релевантни доказателства и пълноценни аргументативни вериги, а следователно и логически умозаключения.

Логическо и смислово изграждане на есето

Спазено е изискването за езикова и смислова цялостност и последователност. Учениците притежават умения за създаване на свързан на кохерентно и на кохезивно равнище дискурс.

Стилова и езикова нормативност

Спазени са конвенционалните норми на българския книжовен език, въпреки че се откриват и отделни пропуски. Най-често допусканата правописна грешка е при членуването на подлозите в изречението с кратък определителен член. По отношение на пунктуацията се наблюдават пропуски в знанията за правилата за разделяне със запетаи на подчиненото изречение в състава на сложното.

 

От приложения върху есетата дискурсен анализ и от направените въз основа на него изводи може да се обобщи, че се познават изискванията за изграждане на аргументативен текст, но липсват някои дискурсни умения за построяване на смисловите ядра, за формулиране на теза и за извеждане на умозаключения. В отделни текстове личи недостатъчно обмисляне на стратегии за изграждане на аргументацията - преминаване от микротема към друга, без да се направи смислова и логическа връзка. Забелязват се прояви на добро равнище на езикова и на комуникативна компетентност. Следователно би могло да се направи изводът, че единадесетокласниците в сравнително голяма степен притежават знания и умения за изграждане на дискурс от аргументативен тип.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Усвоените от учениците в 11. клас знания и практически умения за създаване на пълноценен и адекватен в комуникативно и в жанрово отношение дискурсен тип есе с определени функционални, структурни и езикови характеристики. [обратно]

2. Комуникативно явление със социална природа, чийто основен признак е резултатната речева интеракция. Терминът дискурс в методиката на обучението по български език се използва с две основни значения - като речев продукт и като средство за означаване на речево поведение, зависещо от контекста на общуването (Петров 2002). [обратно]

3. Изисквания за граматическа правилност, реализуемост и целесъобразност на изказването. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Ван Дайк 1997: Van Dijk, T. A. Discourse as Interaction in Society. // Discourse as Interaction in Society. Discourse Studies: A Multidisciplinary Introduction. Volume2, SAGE.

Падешка 2005: Падешка, М. Някои особености на аргументативните ученически текстове. // Български език и литература, 5.

Петров 2000: Петров, А. Дискурсният анализ в обучението по български език 5.- 8. клас. София.

Петров 2002: Петров, А. Овладяване на дискурсни техники чрез обучението по български език. София.

Петров 2006: Петров, А. Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. // Български език и литература, 1.

 

 

© Ани Лозанова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 3.
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2009, № 10 (119)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 3.