115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ
Интервю с Леда Милева

Анжела Димчева

web

- Г-жо Милева, навършват се 115 години от рождението на Вашия баща. Как през невидимите решетки на времето се прокрадват Вашите детски спомени?

- Почти не помня баща си. Била съм едва петгодишна, когато той „безследно изчезва” - такава бе първата официална версия за гибелта му през 1925 г. Но израснала сред неговите близки и приятели, сред богатата му многоезична библиотека, моята представа за изчезналия баща неизменно е била жива и ярка.

Винаги съм се удивлявала как е могъл за своя едва трийсетгодишен живот да се докосне и до античните, и до най-новите достояния на световната култура, да овладее 4-5 европейски езика, да ползва още толкова и в същото време да успее да хвърли плодоносни семена в родната нива. Да взриви традиционните представи за същността на изкуството и да приближи европейските културни хоризонти до българските творци на литературата и изкуството, да създаде творчество, което ще премине границите на малка България, и една поема, която ще достигне до Япония и Китай, до Съединените щати и Латинска Америка. За нейния автор Пабло Неруда ще каже: „Много поети са умирали изтезавани заради живота и творчеството си... Великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич”.

За едно малко момиче думи като „безследно изчезнал” не значат почти нищо, затова аз всъщност дълго време продължавах да вярвам, че баща ми ще се върне някой ден. Живеехме под наем в различни, високи за своето време къщи. Когато се изкачвах по стълбите и чувах зад себе си стъпки, винаги спирах с разтуптяно сърце и плахо се обръщах да видя дали това не са най-после стъпките на баща ми...

Спомените ми от първите пет години на детството са откъслечни, като отделни моментни снимки.

На една от тях се виждам хваната за ръката на баща си - води ме в известното сред артистичния свят на София кафене „Цар Освободител”, където навярно е имал среща със свой сътрудник или издател.

Ясно си спомням и сутринта на неочакваната ни раздяла, тъмния силует на цивилния агент, който вика баща ми за „малка справка” в Дирекцията на полицията. „Малката справка”, от която никога не се върна.

Но това видение винаги се мъчех да прогоня от детското си съзнание. Предпочитах да си спомням как стоим с по-малката ми сестра Бистра до писмената маса на баща ми и чакаме да ни нарисува две малки момиченца. Или да ни прочете новото си, написано специално за нас стихотворение. Защото наред с всичко друго, той е успял да остави и трийсетина стихотворения за малките, издавани многократно след смъртта му под заглавие „Гео Милев за деца”.

- Какъв човек е бил той в ежедневието? Какво споделяха за него майка Ви Мила Керанова, какво споделяха за него близките от Вашето семейство и приятелско обкръжение?

Най-много и най-често ми говореха за моя баща майка ми и неговите родители - моите баба и дядо, на които гостувах в Стара Загора през всичките училищни ваканции. И сега, когато се опитвам да разкажа нещо за човека Гео Милев, аз се опирам преди всичко на техните спомени.

Баба ми, която бе родила и отгледала шест деца, твърдеше, че първородният й син от най-ранна възраст се отличавал от другите деца по своята съсредоточеност и многообразни интереси. Най-напред, още 3-4-годишен, той проявявал необикновено влечение към рисуването. Интересът към рисуването и изобразителното изкуство не изчезва и по-късно. За това свидетелстват 19-те му запазени автопортрети, рисунки, корици и илюстрации на книги, карикатури, скици. Твърде рано се появяват и други влечения - към театъра, към музиката, към изучаването на чужди езици. И всичко това започва в малкия по онова време провинциален град Стара Загора.

Майка ми - тогава още актрисата Мила Керанова - си спомняше за случайната й първа среща с Гео Милев. Запознал ги на улицата поетът Николай Лилиев. Баща ми още се възстановявал от тежкото нараняване на фронта.

„Гео Милев ми направи неотразимо впечатление, пише тя в спомените си. Почувствах, че случайността ме беше срещнала с човек, чиято същност е динамиката, огънят, революцията. Един месец след запознаването ни аз се свързах с Гео. Чувствах се като омагьосана от неговата изключително надарена натура, от неговото рядко възторжено сърце. Учудваше ме този мозък, включен в строшения череп, вибриращ непрестанно, за да обхване и разреши всички естетически проблеми.”

Майка ми изтъкваше, че съпругът й е бил винаги много внимателен към нея и към двете си деца. Работел е в крайно неблагоприятни условия - живеели сме в една-единствена, макар и голяма стая, разделена на две с параван. По-малката част била неговият „кабинет” - малка, покрита със зелено сукно писмена маса и етажерки, отрупани с книги. Там е редактирал двете си списания „Везни” и „Пламък”, там е писал острата си публицистика, там е създал поемите си „Ад” и „Септември”. А в това време ние, децата, сме играели зад паравана, под масата за хранене. Нямало е друго място за нас. Неговата лампа в тази квартира в центъра на София светела почти през цялата нощ.

Понякога вечер в неговия „кабинет” се събирали приятели - Христо Ясенов, Николай Хрелков, Вела Ушева (по-късно Каравелова), Ламар. Тези импровизирани срещи непреднамерено се превръщали в богати литературно-музикални програми.

„Щом в центъра им стоеше Гео, не можеше да не се рецитират стихове, да не се говори за театър, да не се пеят песни на всички езици, които знаехме”, пише майка ми. А двете думи, които тя най-често употребяваше, когато говореше за баща ми, бяха: вулканичен и пламенен.

- Още като млад творец Гео Милев е общувал с най-ярките фигури в българската култура. Бихте ли разказали за техните срещи?

Приятелят му Людмил Стоянов разказва, че го посетил през 1917 г. в Александровската болница. Намерил го - „макар и минал на косъм от смъртта - с невредими душевни и умствени сили. Същата хубава усмивка, същият прекрасен мек поглед”. На първите думи на Людмил Стоянов, „Е, Гео, мина страшното, сега какво ще правим?”, отговорът бил: „Ще работим, драги. Започва нова ера”. А масата му в болницата била отрупана с книги - немски, френски, английски.

Професор Асен Златаров си спомня: „Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото... Той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост. Дръзко, уверено и с поток от велеречия развяваше знамето на едно новаторство, което и увличаше, и смущаваше”.

Николай Лилиев също говори в спомена си за ненаситното любопитство на приятеля му Гео към книгите. И добавя: „Броят на приятелите му растеше, защото Гео Милев не щадеше никого: стари, млади, професори, писатели, артисти. Негов прицел беше глупостта. И не се спираше пред нищо, за да я изобличи там, където я намираше”.

Това са откъси от спомени на близки, приятели и сътрудници на баща ми, събрани в сборника „Гео Милев в спомените на съвременниците си”, издаден през 1965 г. в ценната поредица „Писатели в спомените на съвременниците си” на издателство „Български писател” по онова време. Заедно със сестрата на Гео Милев Пенка Касабова работихме няколко години, за да съберем 71 спомена. Лично за мене това е може би най-полезният резултат от усилията ми за съхраняване на литературното наследство на баща ми. Няма съмнение, че живите свидетелства за човешкия образ на писателя са важна част от тези усилия. Днес нито един от авторите на спомените вече не е между живите.

През 2009 г. сборникът, допълнен със спомени, постъпили по-късно в къщата-музей „Гео Милев” или появили се в периодичния печат, съставен от уредника на музея Георги Янев, бе преиздаден от издателство „Захарий Стоянов” и може да се намери от всеки, който иска да се докосне до образа на вулканичния, по думите на майка ми, автор на поемата „Септември”.

- Кога поемата „Септември” стана световно известна и беше включена в поредицата на ЮНЕСКО „Представителни творби на световната литература”? Колко са изданията й по света?

Неведнъж съм казвала, че съдбата на творчеството на Гео Милев е била не по-малко драматична от неговата лична съдба. Това се отнася особено до поемата „Септември”. Приветствана при появата си от младежта и свободомислещите интелектуалци, тя е забранена по време на фашистката диктатура в България, но е възторжено посрещната след Втората световна война. И все пак и тогава, в годините на тоталитарната власт, поемата е критикувана от догматично-сектантски позиции.

И не само поемата, която коства живота му. В първите десетилетия след Девети септември станаха табу или бяха напълно отричани почти всички статии и поетични творби от периода на „Везни”, всичко, което лъхаше на модернизъм и - о, ужас! - на експресионизъм.

„Доста хора са положили благородни усилия, за да поусмирят Гео Милев, да ни го представят в приемлив образ - писа поетът Веселин Андреев. - Разпъват го за реални и мними грешки, без да почувстват неговите истински завоевания, режат живи части от поета, за да се побере в предварително приготвения му поетичен саркофаг.” Тези думи са писани през 1965 г.

Но още десет години трябваше да минат, преди да излезе „Гео Милев, Съчинения в три тома” - едно наистина представително издание. А едва през 2006-2007 г. видя бял свят великолепният петтомник на Гео Милев, благодарение на неуморния издател на българска литература Иван Гранитски.

Бавно и постепенно намери своя верен прочит в родината си и самата поема „Септември”. А пътят й по света е открит още от 1925 г. с едно берлинско и едно парижко издание на български език. Досега са известни преводи на 28 езика, включително на китайски и японски, като на някои от тях поемата е пресъздавана повече от веднъж. Само на гръцки съществуват пет превода, на италиански и на испански - по 4, на английски - 3. Някои от чуждестранните издания са особено изискани - например италианското с оригинални илюстрации от Ренато Гутузо или гръцкото, илюстрирано с гравюри на Янис Рицос, чиято „Поема в синьо” е послужила за предговор на това библиофилско издание. Поемата „Септември” е вдъхновила и две музикални произведения - първото е на американския композитор Антонио Модарели, който създава симфоничната поема „Септември” през 1928 г. Второто е “Trilogia umana” (по „Септември” и по другата известна поема на Гео Милев „Ад”) от Фернандо Сулпици - пантомимическа опера в две части, поставена на италианската сцена през 1974 г.

„Септември” е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев - един от най-забележителните поети, свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война” - пише Дейвид Бейли, редактор на английското издание с произведения на Гео Милев, включено в поредицата на ЮНЕСКО „Представителни творби на световната литература” през 1988 г.

Нови издания на „Септември” продължават да се появяват и у нас, и в други страни. Неотдавна научих за още един превод на гръцки, направен от председателя на кипърския съюз на писателите Христос Хаджипапас и неговата съпруга Василка Петрова Хаджипапа. Преводът е издаден в Атина.

През 2003 г. се появи компактдиск с изпълнение на „Септември” на шест езика - български, руски, немски, френски, английски и испански, посрещнат с изключителен интерес у нас и в нашите културни центрове в чужбина. Някои от записите бяха правени в други страни, например на английски и немски в Лондон и Берлин, в изпълнение на английска артистка и немски актьор.

14.01.2010

© Анжела Димчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2010, № 2 (123)

Други публикации:
Словото днес, 28.01.2010.