"РАЗКРИВАМ ТАЙНИЯ ЖИВОТ НА ИСАК НЮТОН"
Интервю с Курт Ауст

Анжела Димчева

web

Курт Ауст е виртуоз на криминалния жанр и един от най-добрите скандинавски автори, пишещи конспиративни трилъри с исторически загадки. Сравняват книгите му с тези на Том Егеланд и Дан Браун. Притежава в колекцията си двете най-големи награди за криминална литература - "Златният пистолет" (Норвегия) и "Стъкленият ключ" (за най-добър роман, написан в скандинавските страни). Роден е на 06.12.1955 г. в Дания, но от 1982 г. живее в Норвегия. Международния си успех дължи на двата си романа "Невидимото братство" и "Алхимия на отмъщението", издадени и на български от "Персей". Това са два сюжетно самостоятелни романа с общ герой - Евън Вик, гениален математик, сътрудничещ на секретните служби и разбиващ всякакви кодове. Курт Ауст пристигна в България, за да участва в Литературния фестивал на Международния панаир на книгата и да се срещне със своите читатели.

- С какво настроение пристигнахте в София? Знаете ли нещо за България и за Международния панаир на книгата, където Ви очакват Вашите читатели?

- Много съм любопитен какво става тук, за пръв път съм в София, но съм бил в България преди 40 години. Спомням си страната ви като много гостоприемна, бях на "Златни пясъци" с двама приятели, партито беше великолепно, всеки ден! Иска ми се пак да дойда, но нямам време, животът ми вече тече по друг начин.

Курт Ауст, дек. 2014, сн. Анжела Димчева

- Разкажете накратко как възниква идеята за Вашия главен герой - математика Евън Вик, който е въвлечен в сложни конспирации и в двете книги на български език - "Невидимото братство" и "Алхимия на отмъщението"?

- Идеята се роди заради Исак Нютон. Открих, че освен сериозен учен-физик, той е бил и алхимик. Казах си - "Това е невъзможно!" Малко преди 2000-та година работех върху друга книга и в библиотеката попаднах на писмо между Джон Лок и Исак Нютон, където се споменаваше за него като алхимик. Започнах да дълбая тази тема и открих още много тайни, дори математици и физици не знаеха тези подробности. Така реших, че моят герой трябва да е личност, която харесва Исак Нютон, да разбира от математика. Цялата конспирация в романа е нужна, защото ако бъдел разобличен като алхимик, Нютон е трябвало не само да се прости с кариерата си на учен и преподавател, но и да бъде хвърлен в затвора за дълго време. Затова той си създава код, с помощта на който записва всичките си открития.

- Как решихте, че именно тайните общества, разгадаването на символи и загадките около наследството на велики учени е Вашата благодатна територия за написване на бестселър?

- Не знаех какво ще се получи, просто продължих да изследвам, да навързвам ситуации, да включвам нови и нови факти... Нямам формула за успех. Вижте, и първата книга на Дан Браун не беше успешна, а втората стана бестселър. Шансът се проявява по собствени закони - медиите понякога оказват огромно влияние.

- Късате ли страници или нямате колебания по време на писане?

- Моят пръв читател е съпругата ми. Тя е изключително начетена, подсказва ми, когато не съм успял. Често, щом усетя, че текстът не върви, го оставям. Започвам друга книга и след половин година се връщам към оставената, с освежена мисъл. Бих казал - писането е яка работа.

- Често Ви сравняват с Умберто Еко и Том Егеланд - това пречи ли на истинското Ви признание, или напротив?

- Том Егеланд е мой добър приятел. Да, има прилика между нас. Но за мен Еко е най-големият, бих се притеснил да ме сравняват с него. В моята първа книга от една друга историческа поредица (за Томас Бурберге) аз съм направил поклон на Еко, позовавайки се на него, "Името на розата" е втъкана още в първата страница, още в първото изречение.

- Вие сте носител на престижни награди. Обръщате ли внимание какво пише литературната критика за Вас?

- Опитвам се да не се влияя. Ако е конструктивна, обръщам внимание, но ако е отрицателна, не я поглеждам, няма как да я използвам.

- В колко държави се четат Вашите книги?

- В 14 държави съм преведен.

- Има ли интерес за филмирането им?

- Да, водя разговори, но щом опре до финансирането, всичко свършва. Историческата тематика е скъпа за филмовата индустрия.

- Какво беше първото Ви произведение - в какъв жанр?

- Това беше комедия на историческа тематика: действието се развива през 18-ти век, бих го определил жанрово като факт-фикшън. Става дума за продажбата на роби, съпругата ми направи илюстрациите. Преди 40 години покрай норвежкото крайбрежие намериха останки на потънал кораб, превозващ роби. Така се роди идеята за тази книга.

- Какво един писател не би трябвало да си позволява да пише? Спазвате ли личен морален или естетически кодекс по този въпрос?

- Аз бих писал за всичко, но съпругата ми и издателят ми не ми позволяват. Ето ви един пример. Бях вкарал в книгата си смъртта на 8-годишно дете, но жена ми каза "Не!" и аз го промених.

- Какво е философското Ви послание, което би се разбрало от читателите в цяла Европа, вкл. и у нас?

- В книгите ми има пластове за всякакъв тип читатели: ако искате само да се забавлявате с трилър, той е изцяло в книгите ми. Ако искате по-дълбок смисъл, за вас е Евън Вик - той е комплексна личност, носител на дълбока философия.

- Как живее един писател в Норвегия? Може ли да бъде богат човек (нещо немислимо в България)? Осигурява ли държавата преференции за културата?

- Последните 15 години не правя нищо друго освен да пиша. Живея нормално, без да съм богат. Но имам колеги, постигнали световна слава и съответно - хонорарите им са огромни. Моето пътуване тук се финасира от комисия за подпомагане на преводите и пътуванията на писателите към Министерство на културата на Норвегия.

- Случва ли се в Норвегия писатели и журналисти да използват известността си, за да станат политици? У нас това е често явление.

- Само една криминална писателка, която е по образование юрист, влезе в правителството, стана министър на правосъдието. Но издържа само два месеца и напусна. Разбра, че това е друг свят, не е за творците.

- У нас има писатели, създали великолепни произведения, но големите европейски издатели не ги познават, те не са преведени. Какъв е Вашият съвет: как да излезем от тази затвореност?

- На Запад нито един писател не предлага сам произведенията си на издателите. За всеки от нас работи литературен агент, който преговаря с издателите. Всички скандинавски страни през последните години сме привилегировани, защото нашите произведения се търсят. И може би това стана, благодарение на Германия, която за няколко години преведе и издаде доста автори. Процесът стана лавинообразен. Не мисля, че ние сме по-добри писатели от българските. Трябва ви реклама.

- Над какво работите в момента?

- Пиша спортен трилър, увлякох се по колоезденето и в моя обектив сега е "Тур дьо Франс".

© Анжела Димчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.12.2014, № 12 (181)