"ТОВА НЕ Е МУЗЕЙ, А ХРАМ!"
Интервю с Кремена Митева, главен уредник на дом-паметник "Йордан Йовков", гр. Добрич

Анжела Димчева

web

Г-жо Митева, през цялата 2010 г. музеят "Йордан Йовков" в Добрич беше организатор на множество прояви от най-различен характер, посветени на 130-годишнината на един от най-обичаните български класици. Бихте ли откроили най-важните събития в това отношение?

Действително за нас 2010 година мина под знака на Йовковата годишнина. В научно отношение най-стойностното събитие бе националната конференция "Йордан Йовков - разночетения", която бе проведена на 29 и 30 септември в Добрич. В нея заявиха участие 55 докладчици. Може би за пръв път темите на докладите бяха толкова разнообразни, че дори беше трудно да се групират в тематични ядра. В обсега на изследователите попаднаха нови проблеми и по-рядко коментирани творби. Надяваме се сборникът от конференцията да бъде издаден възможно най-бързо, за да стане достояние на научната общност.

Музеят подготви и гостуваща изложба "Пътуване из света на Йордан Йовков", експонирана първоначално в добричкия драматичен театър "Йордан Йовков" от средата до края на ноември, тъй като на 18 ноември в сградата на театъра ще се състои тържественото събрание по повод 130-годишнината от рождението на Йовков и премиерата на постановката "Странноприемница край границата" с гост-режисьор Павел Павлов.

Уредена бе изложба за писателя в селото, където той най-дълго учителства в Добруджа - Красен. В сградата на старата прогимназия, създадена по негова инициатива и на която той е пръв директор от 1909 до 1912 г., в 20 табла са представени ключови моменти от живота и творчеството на белетриста.

Регионален исторически музей - Добрич, част от който е и дом-паметник "Йордан Йовков", издаде съвместно със Сдружението на писателите в Добрич и с финансовата подкрепа на Общината юбилеен вестник "Йовков лист". Отново с финансовата помощ на общината бе отпечатано помагалото "Да надникнем в класиката", ориентирано към учениците от средните училища. Музейните специалисти участваха със свои изследвания и съдействаха с богат снимков материал при подготовката на юбилейния брой на добричкото списание "Антимовски хан" и на варненското списание "Знаци".

Празниците по повод годишнината не са концентрирани единствено в Добрич, макар че той е центърът на културните събития. Затова дом-паметник "Й. Йовков" съдейства за отбелязване на големия празник в село Красен, в Генерал Тошево, Шабла и др.

Дом-паметник "Йордан Йовков", гр. Добрич

На научната конференция участваха десетки докладчици. Кои от тях според Вас представиха в необичаен или изненадващ ракурс личността и творчеството на Йовков?

Темите на научните изследвания бяха изключително разнообразни. Имахме удоволствието да чуем докладите на проф. дфн Иван Сарандев, проф. дфн Милена Кирова и нейния съавтор Наталия Афеян, на проф. д-р Михаил Неделчев, проф. дфн Светлозар Игов, проф. д-р Никола Георгиев, проф. дфн Калина Лукова, доц. д-р Йорданка Холевич, доц. д-р Ирен Александрова, доц. д-р Калин Михайлов, доц. д-р Людмила Стоянова, доц. д-р Евдокия Борисова, доц. д-р Сава Сивриев, доц. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева, доц. д-р Морис Фадел и много други, които се движеха между литературната история и актуалната интерпретация, поглеждаха към философските и религиозните мотиви в творчеството на писателя, вълнуваха се от езиковедски проблеми. Лично за мен най-изненадващ бе смелият прочит на Снежана Ангелова, преподавател по български език и литература от град Враца, която интерпретира "Старопланински легенди" като своеобразна епопея на незабравимите, припознавайки в Йовковите герои значими фигури от нашето Възраждане като Васил Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Възражда ли се интересът към Йовков у българските и чуждестранни издатели?

Интересът към Йовковото творчество е осезаем и днес. Доказателство са многобройните участници на научните форуми в негова чест, новите интерпретации на творбите му, издаването на научни изследвания върху неговия живот или творчество. През 2010 г. се случи нещо много значимо - след близо 30 години издателство "Захарий Стоянов" преиздаде отново Събраните съчинения на белетриста в шест тома. Продължават да се преиздават отделни Йовкови книги, както и да се отпечатват сборници с избрани разкази. Трудно ми е да преценя интереса на чуждестранните издатели към творчеството на българския белетрист, тъй като не следя отблизо книгоиздаването в чужбина. Все пак при нас постъпват и нови преводи на Йовкови творби. Последните, с които сме се сдобили, са на френски и немски език. За тях сме изключително признателни на дарителските жестове на проф. Мари Врина-Николов и доц. Дитмар Ендлер.

Бихте ли разказали за най-впечатляващите експонати в Музея?

Предпочитанията на нашата музейна публика са различни. Това зависи от възрастта, образованието и интересите на всеки човек. Все пак може би сред най-атрактивните културни ценности са автентичният кабинет на писателя, неговите лични вещи, ръкописи и кореспонденция с личности като Владимир Василев и Николай Лилиев; разбира се, първите публикации на негови творби, както и първите издания на книгите му.

През многогодишната история на Музея вероятно той е посещаван от известни български и чуждестранни гости. Кои са те и помните ли нещо любопитно от техните коментари?

Двете книги за впечатления на дом-паметник "Йордан Йовов" най-пълно документират мненията на неговите посетители. Любопитно е, че гостите на музея са от различни кътчета на страната и от чужбина, посетили самостоятелно или групово Дом-паметника. Впечатленията са разнообразни: понякога изразени лаконично, а друг път - на цяла страница. Едно от най-запомнящите се мнения, което изразява преобладаващите впечатления е: "Това не е музей, а храм!". За жалост, аз почти не съм била свидетел на посещенията на знакови фигури в Дом-паметника, но неведнъж съм препрочитала посланията на дъщерята на писателя Елка Йовкова, на голямата поетеса Елисавета Багряна ("Тук изпитвам силно душевно вълнение - в дома на Йордан Йовков се чувствам като в паметник на своя живот. Голямо, чисто, сестринско приятелство и обич ме свързваше с него. Покланям се пред паметта му!"), на проф. Александър Фол или да речем, на съветско-българския екипаж на космическия кораб "Съюз 33". Когато през 2005 г. Антон Дончев бе удостоен с литературната награда "Йордан Йовков", по наша молба той записа в музейната книга своето послание към читателите на Йовков:"Всяко докосване до света на Йовков пречиства и облагородява. Това, което е събрано и което виждаме, ни кара да повярваме, че този свят е действителност, а не авторова измислица. Добруджа не е мечта, а истинска обетована земя. Героите на Йовков са живи хора, а това означава, че неговите българи са чисти, честни хора, влюбени в труда и земята, с преклонение в сърцата си пред красотата и доброто. Самото съществуване на Йовковото слово е паметник на българщината. Дано не си остане само паметник! - 22.11.2005 г.".

Какво още предстои до края на годината?

Най-отговорната работа до края на годината е комплектоването на докладите от научната конференция и началният етап на тяхното редактиране и коригиране. Целта ни е още в началото на 2011 г. приоритетно да работим върху сборника с научни доклади с цел по-бързото му издаване.

Друга наша по-дългосрочна задача, по която вече работим, е обновяването на постоянната ни експозиция. Общуването с музейната публика е непрекъснат процес, който се реализира в различни посоки, най-въздействащата от които е експозиционната. Поради това, макар и наречена постоянна, експозицията не би трябвало да бъде веднъж завинаги формиран културен продукт, а постоянно адаптиращ се артефакт. Най-близката ни цел е да я доближим до съвременните изисквания на потребителя: по-голяма атрактивност, използване на модерни технически средства, съучастие на музейната публика в процеса на съпреживяване на литературната ни история, представяне на различни гледни точки към творчеството на автора, като по този начин се провокира активно осмисляне на неговите текстове.

Разбира се, не спира и нашата ежедневна работа по дигитализирането на музейните фондове. Целта е да заснемем и научно обработим всеки музеен експонат от основния фонд, за да може той да бъде достъпен и онлайн след нормативното уреждане в национален мащаб на параметрите за такъв вид потребление на културни ценности.

© Анжела Димчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2010, № 11 (132)