АЛЕГОРИЧНОТО - ПО-АТРАКТИВНАТА ИСТИНА

Анжела Димчева

web

Все по-малко български писатели пишат за деца - може би несъзнателно, може би отчаяни, може би закрили очите си за първичната красота на света. Сякаш времето не предполага да настроят сетивата си за непредубедения, свеж, игрив поглед на детското съзнание.

Затова е похвално, че един такъв талантлив поет като Гален Ганев е намерил сполучлива алегорично-разговорна, но и изящно-поетична форма да общува с днешните малки читатели, без да използва паразитната лексика и сленга на агресивните екшън-анимационни герои, с които са препълнени главите на децата ни.

Като четях неговата поема "Веселата сладкарничка", моментално си спомних за една изключително популярна поредица на издателство "ФЮТ", озаглавена "Във вълшебната гора". В тази поредица от 90-те години на 20. век, та до наши дни излязоха десетки книжки в подобен формат и стилистика. Те бяха любими на децата и се разпространяваха в тираж от няколко десетки хиляди. Големите групи в детските градини и първокласниците знаеха наизуст и драматизираха поемите на Атанас Цанков ("Горски театър", "Горско училище", "Горската поща", "Горската сладкарница"), на Лъчезар Станчев ("Горската воденица"), на Цвета Брестничка ("Рожден ден в гората", "Цирк в гората").

В същата артистична, лежерна стилистика се движи поетичният наратив и в поемата на Гален Ганев. В действието са въведени множество познати герои от човешкия театър на животните: Мечокът - опитен сладкар, Лисана, Катеричката, Глигана, Бухала, Мишлето, рояци птици и мушици... Значимата разлика обаче с други подобни приказни сюжети е изместената гледна точка: диалогът не се води от героите животни, а от сладкарските изкушения: баклави, толумбички, торти, захарни петлета, вафли, локум, боза, лимонада, сладолед, геврек, бюрек, пици, мекици... и от още десетина изкушения, любими на деца и възрастни. Тези образи са натоварени с разбираема за читателя алегория. Очевидно няма да е трудно за децата да си представят как сладкишите са облечени в дрехите, лексиката и емоциите на възрастните... Без притеснение детето ще разпознае в кресливите гримаси, буйните жестове и словесни двубои лицата от обкръжаващия го свят (в семейството и на улицата, в училище и в парка). А не е ли почти едно и също да стреляш с куршуми-фъстъци и да размахваш шпаги-солети? Всичко е въпрос на гледна точка...

Фабулата е заредена с драматизъм, постигната от автора в съвършен класически стих, достъпен, разговорно-шеговит тон, визуални метафори, въздействащи звуково, вкусово и цветово на детското съзнание...

Нетърпима олелия
стресна горската чаршия.
Развъртя се люта битка
между питки и напитки.
Пици гонеха с ритници
самохвалните мекици.
Със шекерените пръчки
дуелираха се сръчно
банички и палачинки,
козунаци и милинки.
................................
Изведнъж от кадаифа
сто змии се появиха,
плъзнаха в посоки разни -
мигом рафтът се опразни.

Като читател и литературен анализатор от дълги години аз не съм срещала в нашата литература подобен сюжет. Заедно с допълващите динамизма цветни илюстрации на Кирил Навущанов, мисля, че тази книга ще бъде привлекателна за децата от възрастовата група 4-9 години, защото има подчертан развлекателен характер - с умело вмъкнат ироничен контекст и поучителни акценти (за негативната енергия от съперничеството, за необходимостта от щадене на природата, за здравословното хранене с природни продукти).

Издателят (Унивеситетско идателство "Паисий Хилендарски") трябва да бъде поздравен за този избор. Гален Ганев има потенциал (и поетичен, и белетристичен) да облагородява детското мислене в посока на оптимистичните, миролюбивите, чувствителните, иновативните вълни на обществото като цяло през 21. век. А и днешните родители често се чудят къде да намерят нова българска книга за техните деца, която да им четат вечер преди заспиване, без текстът да е натоварен с боеве, вампири, страхотии, измами и други подобни агресивни състояния.

Не се съмнявам в успеха на "Веселата сладкарничка" - сюжетът й е подходящ и за драматизиране, и за анимационна интерпретация. Дано учителското съсловие я открие за себе си и я въведе в извънкласните начинания - драматизирането на този "сладък екшън" би доставило изключително удоволствие на малките участници. Кое дете не обича огромна купа сладолед?

С калоричната сметана
изкушавам и султана,
а с бишкоти и малини
съм красавец ненадминат.

Все по-трудно българските автори приласкават с уроците на житейската доброта днешния читател. На мода е стряскащото до абсурдност озверяване на нрави, бит и език в техните поизведения. Този мазохизъм в задължителни черни краски несъзнателно травмира читателското съзнание, води до асоциално пристрастяване, до вулгарност на мисленето, до садистични обществени прояви, което е опасно дори за възрастните, какво остава за децата. Гален Ганев прониква в кода на полезния съвременен мит - търси обаянието на ежедневните ситуации, на природния човек. Естетическото като фунция от сакралности все още крепи добрата литература, независимо от "греховете" на компютъризирания свят.

© Анжела Димчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2013, № 10 (167)