|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЛЕГОРИЧНОТО - ПО-АТРАКТИВНАТА ИСТИНААнжела Димчева
Затова е похвално, че един такъв талантлив поет като Гален Ганев е намерил сполучлива алегорично-разговорна, но и изящно-поетична форма да общува с днешните малки читатели, без да използва паразитната лексика и сленга на агресивните екшън-анимационни герои, с които са препълнени главите на децата ни. Като четях неговата поема "Веселата сладкарничка", моментално си спомних за една изключително популярна поредица на издателство "ФЮТ", озаглавена "Във вълшебната гора". В тази поредица от 90-те години на 20. век, та до наши дни излязоха десетки книжки в подобен формат и стилистика. Те бяха любими на децата и се разпространяваха в тираж от няколко десетки хиляди. Големите групи в детските градини и първокласниците знаеха наизуст и драматизираха поемите на Атанас Цанков ("Горски театър", "Горско училище", "Горската поща", "Горската сладкарница"), на Лъчезар Станчев ("Горската воденица"), на Цвета Брестничка ("Рожден ден в гората", "Цирк в гората"). В същата артистична, лежерна стилистика се движи поетичният наратив и в поемата на Гален Ганев. В действието са въведени множество познати герои от човешкия театър на животните: Мечокът - опитен сладкар, Лисана, Катеричката, Глигана, Бухала, Мишлето, рояци птици и мушици... Значимата разлика обаче с други подобни приказни сюжети е изместената гледна точка: диалогът не се води от героите животни, а от сладкарските изкушения: баклави, толумбички, торти, захарни петлета, вафли, локум, боза, лимонада, сладолед, геврек, бюрек, пици, мекици... и от още десетина изкушения, любими на деца и възрастни. Тези образи са натоварени с разбираема за читателя алегория. Очевидно няма да е трудно за децата да си представят как сладкишите са облечени в дрехите, лексиката и емоциите на възрастните... Без притеснение детето ще разпознае в кресливите гримаси, буйните жестове и словесни двубои лицата от обкръжаващия го свят (в семейството и на улицата, в училище и в парка). А не е ли почти едно и също да стреляш с куршуми-фъстъци и да размахваш шпаги-солети? Всичко е въпрос на гледна точка... Фабулата е заредена с драматизъм, постигната от автора в съвършен класически стих, достъпен, разговорно-шеговит тон, визуални метафори, въздействащи звуково, вкусово и цветово на детското съзнание...
Като читател и литературен анализатор от дълги години аз не съм срещала в нашата литература подобен сюжет. Заедно с допълващите динамизма цветни илюстрации на Кирил Навущанов, мисля, че тази книга ще бъде привлекателна за децата от възрастовата група 4-9 години, защото има подчертан развлекателен характер - с умело вмъкнат ироничен контекст и поучителни акценти (за негативната енергия от съперничеството, за необходимостта от щадене на природата, за здравословното хранене с природни продукти). Издателят (Унивеситетско идателство "Паисий Хилендарски") трябва да бъде поздравен за този избор. Гален Ганев има потенциал (и поетичен, и белетристичен) да облагородява детското мислене в посока на оптимистичните, миролюбивите, чувствителните, иновативните вълни на обществото като цяло през 21. век. А и днешните родители често се чудят къде да намерят нова българска книга за техните деца, която да им четат вечер преди заспиване, без текстът да е натоварен с боеве, вампири, страхотии, измами и други подобни агресивни състояния. Не се съмнявам в успеха на "Веселата сладкарничка" - сюжетът й е подходящ и за драматизиране, и за анимационна интерпретация. Дано учителското съсловие я открие за себе си и я въведе в извънкласните начинания - драматизирането на този "сладък екшън" би доставило изключително удоволствие на малките участници. Кое дете не обича огромна купа сладолед?
Все по-трудно българските автори приласкават с уроците на житейската доброта днешния читател. На мода е стряскащото до абсурдност озверяване на нрави, бит и език в техните поизведения. Този мазохизъм в задължителни черни краски несъзнателно травмира читателското съзнание, води до асоциално пристрастяване, до вулгарност на мисленето, до садистични обществени прояви, което е опасно дори за възрастните, какво остава за децата. Гален Ганев прониква в кода на полезния съвременен мит - търси обаянието на ежедневните ситуации, на природния човек. Естетическото като фунция от сакралности все още крепи добрата литература, независимо от "греховете" на компютъризирания свят.
Гален Ганев. Веселата сладкарничка. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2013.
© Анжела Димчева |