Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН ТРУД НА АХМЕТ ЕМИН АТАСОЙ
Билингва "Антология на българската поезия" (на български и турски език)

Анжела Димчева

web

Антология на българската поезия. От 60-те години на ХIХ век до днесВ навечерието на 3-ти март 2014 г. едновременно в Турция и България излязоха два тома, съответно на български и на турски език, събрали 670 творби от 135 български поети. Това представително издание е дело на УИ "Св. Кл. Охридски". Всеки том съдържа 664 страници.

Пред нас днес е една авторска антология, а не сборник от разностилни преводи. Върху подбора и превода на турски език Ахмет Емин Атасой е работил през последните 40 години, затова той определя изданието като "делото на своя живот". Двата тома са абсолютно идентични по обем и оформление.

Още от студентските си години, когато за пръв път превежда стихове от Веселин Ханчев, Ахмет Емин Атасой си поставя ясната цел: "Да подготвя една цялостна антология на българската поезия по мой вкус."

Постепенно упоритият творец превежда и представя в елитни турски издания над 100 български поети, които са посрещнати с интерес от любителите на поезията в съседната страна. В различни периоди по подбора му съдействат Филип Хорозов, Наджи Ферхадов, Надя Попова, Мюмюн Тахир, Воймир Асенов, Иван Есенски (който сега е редактор на българския вариант).

Антологията проследява 150-годишния път на българския поетически гений - от Христо Ботев до Камелия Кондова, плюс 10 имена на 25-40-годишни автори. В този вид бихме могли да определим книгата като една сбита панорама на цялата нова и съвременна българска поезия с всички мирогледни насоки, художествени търсения, жанрови и стилови многообразия, акценти върху най-ярките представители на няколко поколения творци. Специално трябва да се подчертае, че преводачът (владеейки перфектно и двата езика) е вникнал в духа на всяко стихотворение, запазил е не само смисловата плътност, но и идентичния ритъм, намерил е адекватно римуване, където това е необходимо. Той се е изявил като транслатор на Поетическото като висш израз на всяка една творческа фигура, свързвайки личността с аурата на текста. Това няма как да не е забелязано от литературните среди в Турция, където вече години наред А. Е. Атасой сътрудничи на литературни притурки на най-известните вестници. Турските медии вече отразиха с интервюта и рецензии появата на тази забележителна книга.

В предговора съставителят определя критериите за съставяне:

"При изготвянето на aнтологията се придържах към следните всеизвестни критерии:

Класиците на българската поезия: Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и др.

Автори с голям талант и ценни приноси в областта на поезията: Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Иван Радоев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев, Иван Динков, Стефан Цанев, Христо Фотев, Станка Пенчева и др.

Антология на българската поезия. От 60-те години на ХIХ век до днесПоети, представящи най-достойно българската поезия в чужбина през последните години: Константин Павлов, Николай Кънчев, Кирил Кадийски, Калин Донков, Георги Белев, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова и др.

Поети от различен етнически произход, с реални заслуги към българското поетическо слово: Валери Петров, Давид Овадия, Аргирис Митропулос, Усин Керим, Cали Ибрахим и др.

Не можех да се отнеса с пренебрежение към онези големи автори, лансирани като придворни певци на тоталитарната система, с чиито имена все още се спекулира: Павел Матев, Георги Джагаров, Андрей Германов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и др.

Не можеше да се представи пълната панорама на българска поезия, ако не бяха включени и поетите - български турци, посветили целия си съзнателен живот на нея: Асен Севарски, Наджи Ферхадов, Турхан Расиев, Ахмет Емин Атасой, Саффет Ерен, Филип Хорозов и др. Още повече, че тази антология е предназначена за читателите от Турция и тази тяхна среща с техните сънародници би била както изненадваща, така и много впечатляваща."

В предговора е осъществен и кратък преглед на поезията ни - по периоди и по направления, като са споменати повратни исторически моменти и ключови фигури от обществено-политическия живот, които са оказали влияние върху културното развитие на България: Освободителната война, Съединението, Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, атентатът в храм "Света Неделя", Септемврийското въстание, Втората световна война, Култът към личността, Априлският пленум, тоталитарното управление до 1989, разцеплението в писателската организация в началото на 90-те. Във всеки период са ситуирани емблематични имена с най-известните им произведения и естетиката, която ги характеризира.

Антологията започва с Христо Ботев ("Майце си", "Елегия", "До моето първо либе", "Борба", "Гергьовден", "Патриот", "Хаджи Димитър", "В механата", "Моята молитва", "Обесването на Васил Левски"), минава през всички класици на реализма, символизма, експресионизма, пролетарската поезия, социалистическия реализъм и постмодернизъм, като авторите са подредени по година на раждане, представени са с подробна биографична бележка, снимка и поне 4-5 творби. Така турските читатели ще се запознаят с образците на поезията ни, напр. "Левски" и "Новото гробище над Сливница" (Иван Вазов), "Неразделни" и "Спи езерото" (Пенчо Славейков), "Канят ме, мамо, на тежка сватба" (Кирил Христов), "Заточеници", "Две хубави очи" и "На нивата" (Пейо Яворов), "Светло утро, ти прокуди..." и "Тихият пролетен дъжд" (Николай Лилиев), "Ирен" (Емануил Попдимитров), "Черна песен" и "Спи градът" (Димчо Дебелянов), "Рицарски замък" (Христо Ясенов), "Потомка" и "Унес" (Елисавета Багряна), "Септември" (Гео Милев), "Последният воин" (Асен Разцветников), "Братчетата на Гаврош", "Йохан" и "Юноша" (Христо Смирненски), "Конници" и "Ужас" (Никола Фурнаджиев), "Болница" и "Ручей" (Атанас Далчев), "Спомен", "Писмо", "Пролет", "Прощално" (Никола Вапцаров) и т.н.

От живите днес класици безспорно присъстват Валери Петров, Найден Вълчев, Лиляна Стефанова, Петър Караангов, Иван Теофилов, Евтим Евтимов, Никола Инджов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Петко Братинов, Недялко Йорданов, Калин Донков, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Андрей Андреев, Георги Константинов, Рада Александрова, Надежда Захариева, Ивайло Балабанов, Георги Белев и Борис Христов.

Следва групата на активно пишещи и днес автори от средното поколение: Турхан Расиев, Кирил Кадийски, Миряна Башева, Васил Сотиров, Иван Есенски, Георги Борисов, Сали Ибрахим, Федя Филкова, Валентина Радинска, Саффет Ерен, Елка Няголова, Надя Попова, Димитър Милов, Зоя Василева, Маргарита Петкова, Валери Станков, Владимир Левчев, Николай Милчев; книгата завършва с автори, родени през 60-те: Бойко Ламбовски, Борис Роканов, Мирела Иванова, Кристин Димитрова, Анжела Димчева, Мая Дългъчева, Анелия Гешева, Георги Господинов, Пламен Дойнов и Камелия Кондова. А за финал са включени 10 автори с по едно стихотворение, определени от преводача като "нови надежди". Не са пропуснати и рано отишлите си от видимия свят Ваня Петкова, Иван Методиев, Добромир Тонев, Николай Искъров, Филип Хорозов, Петя Дубарова.

"Антология на българската поезия", с подзаглавие "От 60-те години на ХІХ век до днес" беше представена официално в София през месец май в Столичната библиотека, а премиерата съвпадна със 70-годишния юбилей на Ахмет Емин Атасой.

Да се надяваме, че това ценно издание ще достигне до повечето български и турски библиотеки, училища, културни организации.

 

* * *

За съставителя и преводача:

Aхмет Емин Атасой е роден на 16 май 1944 г. в с. Крепча, Търговищка област. Завършил е турска и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". След 1989 г. се установява в турския град Бурса. Член е на Синдиката на турските писатели и на Съюза на българските писатели. Творбите му са преведени на английски, азербайджански, български, македонски и румънски език. Носител е на Голямата балканска награда за поезия (Румъния) и наградата "Орфеева лира" (България). Автор е на над 20 книги, сред които са: "Насаме с твоето отсъствие" (1968), "Докато Дунав шуми в душата ми" (1994), "Сред водовъртежа на чувствата" (1994), "Листа, обидени от вятъра" (1998), "Прогоних нощта от моя прозорец" (1998), "За любовта няма възраст" (1999), "Капка по капка" (1999), "В търсене на въглени в пепелта" (2004), "Опияни ме този свят" (2004), "Детски стихотворения" (2005), "В навалицата на самотата" (2007), "Ехо на ехото" (Македония, 2008), "Гурбетчийски залези" (2010), "Жар и пепел" (Румъния, 2010), "Преди да тръгнеш" (2010), "Огнена книга" (2012). Сборници и антологии: "Стихотворения на поети - български турци от 1967" (1968), "Румелийски мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни" (2001), "Полъх от Бурса" (2007), "Румелийски мотиви в турския разказ от Танзимата до наши дни" (2013), "Антология на руската поезия от началото на XIX век до днес" (на руски и турски, 2013). Есета и литературни ескизи: "Витрина на спестени отражения" (2004).

 

 


Антология на българската поезия. От 60-те години на ХIХ век до днес. Билингва: на български и на турски. Съст. и прев. Aхмет Емин Атасой. София: УИ "Св. Климент Охридски". 2014.

 

 

© Анжела Димчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2014, № 10 (179)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 31, 08.-14.10.2014.