НОЩ

web

Слънцето на запад слиза
и вечерницата грее.
Птиците в гнезда притихват.
Моето гнездо къде е?
Светло цвете е луната
в арката на Небесата
и с наслада на нощта
кротко се усмихва тя.

Сбогом, вий, поляни тучни,
весели гори, където
кротко агънцата сучат.
Тихи ангелски крачета
тук незрими леят благост
с непрестанна сладка радост
върху пъпчици и цвят,
и сърца, които спят.

Птиците, на топло свити
в простичко гнездо, наглеждат,
а щом влезе в пещерите,
звяр на звяра не наврежда.
Видят ли, че някой плаче,
сън поръсват над клепачи,
да не страда той наяве,
край постелята му сядат.

Вой на вълк и тигър гладен
чуят ли, намират как
да премахнат тази жажда,
агънцата да спасят.
Щом смъртта е неизбежна,
ангелите най-добри
благата душа отвеждат
нов свят, за да наследи.

Там лъвът с кръвясал поглед
ще се къпе в златни сълзи
и в кошарите ще броди
с милост целия изпълнен.
Ще рече: Гневът ми силен
кротостта Му е смирила.
Няма вече да се върне
болката в деня безсмъртен.

Аз за Него ще си мисля, агне,
Нощ като настане,
за тоз, що ти даде име,
за теб страда и те храни,
че пречистена в реката
на живота ще проблясва
гривата ми като злато,
дорде пазя аз стадата."

© Уилям Блейк
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.07.2017, № 7 (212)