Виестурс Вецгравис

web

Латвийската поезия, както и латвийската литература, се появяват късно на полето на европейската литература. Едва през 1806 г. е публикувана творба от крепостен селянин, живял в периода 1783-1828, със заглавие "Песните на слепия Индрикис". Първият сборник със стихове в истинския смисъл на думата датира от 1856 г. и е подписан от Юрис Алунанс (1832-1864) - "Песни, преведени на латвийски език". До 1875 г. могат да бъдат наброени едва няколко десетки стихосбирки на латвийски автори, но от двайсетте години на ХХ век в Латвия се публикуват 20-30 стихосбирки на година.

След Втората световна война, най-вече през 60-те и 70-те години, броят на публикуваните книги със стихове често достига около сто на година в страната и в диаспората (САЩ, Австралия, Канада, Швеция, Германия и др.).

На какво се дължи този "бум" - най-забележителните стихосбирки през 60-те-70-те години са публикувани в тираж 33 000 екземпляра - след така нареченото "закъсняло появяване" на латвийската литература?

Латвийците, както и естонците, са били под робство в продължение на повече от седем века. Целият ХІІІ век е свидетел на отчаяната и изтощителна съпротива на балтийските народи (кури, сели, земгали и летгали, както и фино-угрийските племена). Древна Ливония е завладяна от армиите на различни религиозни германски ордени, водени от благородната цел да христианизират езичниците... В действителност автохтонното население бива поробено от все по-многобройните германски преселници. През ХV и ХVІ век крепостничеството представлява "легитимна" нисша социална класа.

Така до началото на ХІХ век в историята остават имената на едва няколко по-известни латвийци; например Янис Рейтерс (1632-1695), лекар, теолог и преводач; Кикулу Янис, който се бори за правата на селяните и написва няколко поеми. За германските завоеватели латвийците са били народ от примитивни и ограничени селяни, призвани да обслужват и изхранват ливонийските феодали, а по-късно духовничеството и германските занаятчии. Дори след Реформацията, когато протестантството утвърждава идеята за значението на местните езици, даже най-хуманистично настроените германци посвещават произведенията си на "онези, които са услужливи и покорни"!

Крепостничеството бива отменено едва през 1816 г. в Естония, през 1819 г. в Ливония и през 1861 г. в Латгалия. Парадоксално е, че латвийското селячество, живяло в подчинение в продължение на векове, е съумяло да създаде, съхрани и предаде на много поколения едно устно литературно творчество, пищно и многообразно, състоящо се от приказки, легенди и най-вече народни песни, първият сборник с които се появява в края на ХІХ и началото на ХХ век. Кришянис Баронс (1835-1923), фолклорист и поет, събира и публикува тези песни в известния си сборник "Латвийски дайни", който в своите осем тома наброява повече от милион и половина кратки стихотворения, откъдето е и изразът: "на всеки латвиец по една дайна". Тези народни песни могат да бъдат сравнени с японските хайку по своята краткост и могат също така да бъдат поставени в традицията на символизма. Ала преди всичко: "те пазят латвийската душа, артистизма на латвийците и тяхната етика". Поради поетическото и прозодичното им изящество, преводът им е много труден.

Макар че през ХVІІІ век феноменът на латвийските народни песни е бил вече отбелязан от Хердер (живял в Латвия около 1860 г.), а те познати чрез преводите си, най-напред на немски, а после и на други езици, никой не би могъл да си представи значението, което те ще имат за латвийците. В средата на ХІХ век именно народните песни дават тласък на първото значимо литературно направление - националния романтизъм.

Първите латвийски поети - Андрейс Пумпурс (1841-1902)¹ и Аусеклис (1850-1879), създават не само значими произведения, в частност известната епопея "Лачплесис"² (1888), но доказват също, че културното наследство на латвийците е равностойно с това на останалите древни народи и показват, че националната поезия има дълбоки корени във фолклора.

През последното десетилетие на ХІХ век на латвийската поезия оказват влияние и мощните европейски течения - романтизмът с цялото си величие и пищност, символизмът, л’ар нуво, експресионизмът, поетическият реализъм, както и различните модернистични тенденции.

Романтическата традиция на Янис Порукс (1871-1911), Аспазия (1865-1943)³, Райнис (1865-1929), продължена от Карлис Скалбе (1879-1945) и Фрицис Барда (1880-1919) в наши дни, дори след Втората световна война може да бъде открита в диаспората в творбите на Андрейс Еглитис (1912), Вероника Стрелерте (1912-1995), както и в Латвия в стиховете на Оярс Вациетис (1933-1983), Егилс Плаудис (1931-1987), Велга Криле (1945-1991), Визма Белшевица (1931-2005), Леонс Бриедис (1949), Дагния Дрейка (1951) и др.

Паралелно с романтическата традиция през 20-30-те години се стабилизират също и модерните традиции: конструктивизмът и по-спорадично сюрреалистичните тенденции. Обявяването на независимостта на Република Латвия на 18 ноември 1918 г. допринася за разцвета и на поезията. Периодът на първата Република (1918-1939) благоприятства за цялостното творческо развитие в страната, прекъснато през 1940 г. от съветската окупация.

20-те-30-те години са белязани не само от демократичен разцвет, разнообразен и независим, но по-късно ще стане ясно до какво степен те са стимулирали европейската ориентация на латвийските поети в опозиция на съветската идеология. В края на шейсетте години латвийската поезия достига едно високо ниво, както на територията на самата страна, така и в диаспората, където творят няколко десетки поети.

Инициатор на модерните тенденции в латвийския лиризъм е Александър Чакс (1901-1950), буден гражданин, прозорлив, чувствителен и деликатен поет, който в края на двайсетте години "взривява" каноните на латвийската поезия, създавайки от града и неговите жители един обаятелен образ чрез детайлите и метафорите на един лиризъм, едновременно примирен и преливащ от сюрреалистични фантазии.

Латвийската поезия от следвоенните години не може да бъде почувствана и разбрана без творчеството на Чакс, продължено от това на Оярс Вациетис (1933-1983), Марис Чаклайс (1940), Улдис Берзинш (1944), Янис Рокпелнис (1945), Клавс Елсбергс (1959-1990) и много други.

Към края на ХХ век романтическата традиция се обновява чрез творчеството на няколко млади жени, които дебютират през 80-90-те години като Аманда Айзпуриете (1954), Анна Ранцане (1956), Майра Асаре (1960).

В действителност, едва ли е преувеличено да се каже, че в латвийската поезия има много жени поетеси, чието творчество е изискано и изтънчено. Тази тенденция продължава и в края на 90-те, макар доста поети да публикуват по-рядко поради липса на финансова подкрепа от страна на държавата. Депресията и объркването в техните редици непрекъснато нараства. Въпреки това, поезията запазва съществено място в културния живот. Важно е да се подчертае, че след възстановената през 1991 г. независимост поетите от диаспората се присъединиха към поетите, творящи в Латвия: Робертс Мукс (1924), Андрейс Еглитис (1912), Маргита Гутмане (1944), Астриде Иваска (1926), завърнали се да живеят в Рига.

Кнутс Скуйениекс (1936), блестящ полиглот, автор и преводач на поезия, прекарал седем години в лагерите в Мордовия, заема важно място сред поетите от националната съпротива.

Поезията от 70-90-те години е пронизана от разнообразни тенденции, течения и стилове, експериментаторски опити, героичен, често оптимистичен патос, спокойна и вглъбена интроспекция, драми от човешкото ни битие преди и сега.

Латвийският поет макар и да монологизира, непрекъснато търси диалог със своя читател.

БЕЛЕЖКИ

1. Андрейс Пумпурс е бил генерал в руската армия по време на Сръбско-турската освободителна война. Проявявя голям интерес към балканския фолклор. Влияние върху неговото творчество оказват сръбските народни песни (бел.прев., А.М.). [обратно]

2. Лачплесис - юнак от латвийския епос, извършил множество подвизи, който може да бъде сравнен с Крали Марко. Името му означава - "човекът, убил мечката", първият подвиг, който героят извършва (бел.прев., А.М.). [обратно]

3. Аспазия - съпругата на Янис Райнис (бел.прев., А.М.). [обратно]

© Виестурс Вецгравис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2010, № 9 (130)

Други публикации:
Антология на съвременната латвийска поезия. Съст. и прев. Аксиния Михайлова. София: Фондация за българска литература, 2008, 332 стр.