|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
САФО
=============================
Сафо,
най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VІІ-VІ в. пр.Хр.
Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният й произход, както и
фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години
в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика,
която сама е създавала. Стиховете й са се носели от уста на уста, била е известна
и почитана още приживе, а след смъртта й името й се превръща в легенда. Приписвани
са й всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес, като
сведенията за брака й, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата
й школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с
тема живота й или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв
достоверен източник. Авторитетът й на поетеса през класическата епоха е безспорен
- Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича "прекрасна";
двата града на о. Лесбос, Ерезос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно
място, секат монети с образа й. През елинизма поезията й е събрана от филолозите
на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на
деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете
й започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват.
Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента
и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори.
Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където
поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм,
обогатяват с немалко текстове библиографията й. Най-скорошната находка е едва
от 2005-та година - стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове,
намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.
ПОЕЗИЯ
В превод от старогръцки - Яна Букова
Стихове
Някои
казват конницата, други - пехотата, трети...
Фрагменти
© Електронно издателство
LiterNet, 2010
|