Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЕКЦИЯ ПЕТА

Рудолф Щайнер

web | Окултна история

Скъпи приятели!

Погледът върху хода на развитието на такива индивидуалности като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения живот и деятелност на мировите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството. Понеже, ако се обърнем към тези образи, които вчера, макар и бегло, преминаха пред нашата душа - образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великият астроном - то едно нещо особено може да ни се набие на очи. При такива личности, които нещо значат в историята, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща внимание върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти.

Защото ние трябва да си кажем, че индивидуалността, която се е изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х. задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта. А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век. И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен. И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите. Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфизическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история.

И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец. И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план. Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха. При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.

И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека. Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.

Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава. Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре. И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.

Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.

В други страни също така е било известно, че това, което се проявява в човека, идва отвън. Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм. Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили. И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения. Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.

Това, което сега казах, стои в основата на наблюденията, които съобщават за каналите на Марс. В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току-що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състояние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм към Муспелхайм. Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.

Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса. Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини. И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.

След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо. Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.

И така, отвън очароват духовете на Формата, и един от главните духове на Формата е този, който се крие зад Яхве или Йехова. И макар че по брой духовете на Формата са седем и те действат в различни царства на природата, съвременният човек има способност да чувства, собствено, само един от тях, когото ние наричаме Яхве. Ако ние премислим всичко това, то ще ни стане понятно, че, по същество, в четвъртия период човек повече или по-малко е изоставен като цяло от тези направляващи сили - ангели, архангели и духове на Личността и че той окончателно обръща своя поглед към външния свят, към физическия хоризонт, където се намират духовете на Формата.

Te, собствено, са се намирали зад този физически свят още и по-рано, но, така да се каже, не са давали на човешкото познание да ги разпознае. В епохата, която непосредствено е следвала след атлантската катастрофа, са действали духовете на Формата; те са действали в царствата на природата, в законите на времето (климата), в законите на растенията, животните и минералите. Те са действали и в по-древни времена. Но човек не е отправял своя поглед към това, което се изправяло пред него външно, защото вътрешно той е бил инспириран от други. Той е бил откъснат от външния свят.

Защо е било така? Как трябва да разбираме това, че другите йерархии, които, както знаем, стоят по-долу от духовете на Формата, че те, при тогава вече съществуващото действие на духовете на Формата, по такъв властен начин използват своето влияние? Това е свързано с точно определено периодическо развитие на цялата наша Земя. Тези неща за ясновидския поглед, който с помощта на Хрониката Акаша се обръща назад, са съвсем различни, отколкото изглеждат в спекулациите, които се градят на основата на съвременните геологически данни.

Ако ние тръгнем назад във времената, лежащи преди деятелността на духовете на Личността в халдейския период, преди деятелността на архангелите в персийския и ангелите в древноиндийския период, то ще дойдем до този период в историята на нашата Земя, когато най-ужасно е бушувала атлантската катастрофа. Постепенно ние съвсем се потапяме в атлантската катастрофа. Това е времето, което посочват сказанията на различните народи като потоп, преди който всичко е изглеждало всъщност по друг начин от това, което казват съвременните геологически хипотези. В още по-ранната, атлантска, епоха всичко е имало пак съвсем различен вид. Човек е бил изменящо се същество. До тази катастрофа целият облик на Земята е бил съвсем различен, отколкото това сега се струва на хората. И вие можете да си представите, че духовните йерархии са въздействали върху Земята тогава в още по-голяма степен.

Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша. Такива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия. И действително, в течение на малко повече от 25 000 години нашата земна ос описва нещо като конус или кръгово движение, така щото известни състояния, които нашата Земя преживява в определено време, тя ги преживява отново след 25-26 хиляди години в друга форма, а именно, на по-висока степен. Но винаги между тези големи промеждутъци от време лежат по-малки промеждутъци.

Всичко това става не непрекъснато, но така, че определени години образуват възлови пунктове, дълбоки разломи, когато стават важни неща. И тук ние можем преди всичко да кажем - тъй като това е съществено важно за цялото историческо развитие на нашето земно човечество - че в VII хилядолетие преди Христа настъпил особено важен астрономически момент, важен, защото, благодарение на положението на земната ос по отношение на съседните небесни светила, той се изразил в такова разпределение на климатичните условия на Земята, че именно тогава, шест, седем, осем хиляди години преди нашето летоброене, станала атлантската катастрофа (тя е протичала в течение на дълго време). Тук ние можем да акцентираме само това, което е вярно, а не тези фантастични промеждутъци от време, които се посочват, понеже това лежи в миналото много по-близко до нас, отколкото обикновено се мисли.

В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята. Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята. Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.

Сега няма да ви бъде трудно да си представите, че ако приблизително шест, седем, осем хиляди години преди нашето християнско летоброене е имало място най-малкото влияние върху човешкия дух и най-голямото влияние върху физическите условия на Земята, то може да съществува все пак друг момент, когато ще има място обратното, когато тези, които могат да знаят тези неща, ще почувстват обратното - най-малко влияние върху физическото, но затова пък най-голямо влияние на духовете на Формата върху човешкия дух. Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа. Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света. По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6. Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.

И така, можем да кажем: съществуват два пункта във времето, от които един може да бъде обозначен като Велик поврат на външен физически план, другият пък - като преходен момент за всичко това, което е трябвало да гърми в мистериите. Но ние трябва твърдо да помним, че в действителност за всички тези неща съществуват и други закони, които се пресичат с главните закони. И по такъв начин ние разбираме, че в това време се пада изходния пункт на велики откровения, че това време е било най-благоприятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Елевзинските мистерии. След това той позволил да действа върху душата му това, което се проявявало като откровение на духовете на Формата. Но винаги са необходими приблизително четиристотин години, докато действа първата вълна на кое да е мощно влияние; след това започва отлив, след това теченията започват, така да се каже, да се разделят. Затова това, което като духовно са виждали тогава зад явленията от природата, действало така, че духовното го забравили и останали само явленията от природата. Такава е и нашата съвременност, а Тихо Брахе - в същото време е един от последните, който улавя духовното зад външното естествознание. И Тихо Брахе е такава удивителна личност, защото той владее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното действие на великите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман. Ние виждаме как от спиритуалното природознание, което започва от 1250 година и което външно застава пред нас в такива умове, като Агрипа Нетесхаймски, постепенно се отделя това, което по-късно се превръща само във външно природно явление, тогава, когато вътрешното, духовното присъства в това тайнствено течение, което ни е известно като розенкройцерство. След това двата потока текат по-нататък.

Забележително е, че това разделяне се открива даже вътре в личността. Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното. Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански7. Ако ние само го четем - а него може не само да го четеш - то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата особено когато то се облича в математически форми. И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia". Разбира се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост. Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.

След това, както знаете, той се родил отново - при това в този случай много скоро - като Николай Коперник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Николай Коперник. Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание. Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето. И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък. То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розенкройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.

И така, вие виждате, че имаме, така да се каже, период от време с продължителност шест, седем, осем хиляди години, когато земното развитие преминава важен цикъл от исторически факти, с които тясно е свързано човешкото развитие. Такива цикли пък се пресичат с други, защото върху земното ни развитие въздействат периодически най-различни сили. Само тогава, когато отделим една от друга тези сили, когато опознаем отблизо отделните сили и, така да се каже, проконтролираме, как те се съчетават, само тогава ще можем постепенно да разберем как стават събитията на земята. Съвкупността от такива сили и закономерности води човечеството напред, обуславя човешкото движение напред.

Вие знаете, че в нашето столетие е разположен важен възлов пункт на друго течение, за който се говори в розенкройцерската драма-мистерия "Вратата на посвещението"8: новото виждане в етерния свят и откровението на Христос в етерния свят. Но това принадлежи към друго течение9. Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес. Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос. Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята. Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща. Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително. Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид. По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на културата излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер. Искам да спомена нещо от този род, тъй като то е съвсем близо до нашето време.

В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия. От такива неща, които леко се недооценяват и се считат за случайни, ние можем да видим, как се включва в нашето развитие подобно събитие, как то може да действа в общия план на човешкото развитие. Защото хора, които така заедно са събрани, които кръжат около една личност, действаща като техен ръководител, такива хора в последващите инкарнации са призвани да поемат определени задачи.

По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство. Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година. Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества. Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение. Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250 година се осъществил натиск, че след това настанал спад, проявил се в чисто материалистичното течение. Ние често можем да забележим нещо подобно. И е интересно да се види как се редуват цикли на подем и спад в това, което се случва като история на човечеството.

Щутгарт, 31 декември 1910 г.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Заратустра (авест. Заратуштра, гр. Зороастър) - основател на първата религия на Откровението и основател на древноперсийската култура, развила се в Иран в епохата на Близнаци (съгласно пресмятането на следатлантските епохи - през 5067-2907 г. пр.Р.Х.). По данни от изследванията на Рудолф Щайнер са съществували седем Заратустровци. "Този Заратустра, за когото обикновено става дума, е седмият. Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци." (Щайнер 2004: 399). В историята е известен последният от тях под името Заратос/Назаратос, действал във Вавилон в периода на така нареченото "вавилонско пленничество на евреите" в VI в. пр.Р.Х. [обратно]

2. Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда. В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:

  • Воху-Мана - Добри помисли;

  • Аша-Вахишта - Добра праведност;

  • Спента-Армаити - Свято благочестие;

  • Хшатра Ваирйа - Желана власт;

  • Хаурватат - Цялостност;

  • Амеретат - Безсмъртие.

    (по кн.: Бойс 1987: 32)

Удвояването на броя на Амшаспандите при Рудолф Щайнер в петата лекция на "Окултна история", в сравнение с традицията Хат, се нуждае от пояснение.

В ред други лекции Рудолф Щайнер говори, както и Хатите, също за шест Амшаспанди, но в лекцията от 14 октомври 1907 г. посочва удвояване на техните функции в качеството им на Управители на времето: "Този вид същества се разделя на шест групи. Начело на тези шест групи са поставени шест главни гения, като шест регенти, шест предводители. Тези главни същества от висшия астрал, от златния план се наричат с различни имена. Персийското тайно учение ги нарича "Амшаспанди". То разказва за шест такива Амшаспанди.

... Тези същества, които персийците са наричали Амшаспанди са по-висши духовни същества, които управляват и владеят природните сили около нас. Природните сили, тези сили, които карат растенията да поникват, животните да се развиват, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила - наречете ги както желаете - те не са просто бездуховни сили. Суеверие е да се вярва, че това са бездуховни сили. Те са външен израз на духовни същности. Великите сили на битието - светлина, въздух, топлина, електричество, а също и химическите сили, които преминават през света, са външният израз на действащите Амшаспанди и техните войнства... В продължение на шест месеца, месец след месец Амшаспандите си прехвърлят водачеството. Това е свързано с преминаването на слънцето през дванадесетте зодиакални знака. След всеки шест месеца отново на ред идва един Амшаспанд и поема водачеството, така че едното ръководство на Амшаспанда се пада през лятото, а другото през зимните месеци. Всяка година един Амшаспанд ръководи за период от два месеца, и в рамките на ръководството му се сменят Изардите, те се сменят точно с промяната на луната. Затова, за да премине през четирите си фази и за да се върне в първоначалния си вид, Луната се нуждае от 28 дни. Цикълът на Луната означава графика на работата на Изардите, цикълът на Слънцето - графика на водачеството на Амшаспандите." (GA 101, 1987. с. 17-23). Обаче в петата лекция на "Окултна история" става реч все пак за дванадесетичността на самите Амшаспанди, а не само на техните функции. Проблемът отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: "Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем - дванадесет на брой и регулират и звездите, които са подчинени на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой. ..." (GA 149, с. 42). Съпоставянето на тази забележка с извадката от лекцията от 10 октомври 1907 г., посочена по-горе, ни позволява да заключим, че "антиподите" на шестте Амшаспанди, тоест духовни същества, които противникът на Ахура-Мазда Ариман противопоставил на Безсмъртните Свети, управляват тъмната страна на годината, но под върховния контрол на Амшаспандите, обкръжаващи Ахура-Мазда. [обратно]

3. Изарди - от авест. язати ("достойни за почитание"). [обратно]

4. 1250 година - за значението на тази година виж също лекцията в Кьолн от 21 януари 1911 г. (GA 130). [обратно]

5. Агрипа (собств. Хенрих Корнелий) Нетесхаймски (1486-1535) - автор на трактата "За съкровената философия" и др. съчинения, човек с голяма ученост, разностранни интереси и занимания. [обратно]

6. Няколко вълни мощни военни експедиции на Запада, предприети от началото на XI век за освобождение на Светите Земи от нахлулите там селджукски турци. Последният от кръстоносните походи, осмият, бил организиран през 1270 г. [обратно]

7. Николай Кузански (1401-1464) - изтъкнат мислител и църковен деятел от края на Средновековието, кардинал (1448), автор на трудове, оказали значително влияние върху философската мисъл на Запад от XVI-XVII в. За съществуването на връзка между инкарнациите на Николай Кузански и Николай Коперник говори Е. П. Блаватска (2005). В този смисъл се изказва и Рудолф Щайнер в "Окултна история". Обаче една година по-рано в представата за прякото и пълно превъплъщение на Кузански в Коперник той внася съществена корекция: "Действително, душевното тяло на Кузански било пренесено в Коперник, макар че "азът" на Коперник е бил съвсем друг от "аза" на Кузански" (Хайделберг, 21 януари 1909 г. GA 109/111). [обратно]

8. Първата от четирите драми-мистерии на Рудолф Щайнер (1910). [обратно]

9. Подразбира се духовното течение на приемника на Гаутама Буда, бъдещия Буда-Майтрейя (в последното му въплътяване - Беинса Дуно, бел.пр., Е.М.), в задължение на когото, по пътя към заключителната му инкарнация в средата на IV хилядолетие, влиза възвестяването на започналото в XX столетие ново явяване на Христос на етерен план. Виж за това по-подробно "Новото появяване на Христос в етерния свят" (GA 118). [обратно]

10. Йохан Фридрих Оберлин (1740-1826) - селски пастор, филантроп, мистик. [обратно]

11. Готхилф Хенрих фон Шуберт (1780-1860), неговата книга за Оберлин излязла през 1832 г.

Романът на Фридрих Линхард "Оберлин", излязъл в 1-во немско издание през 1910 г. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Блаватска 2005: Блаватска, Е. П. Тайната Доктрина. Т. III. София: Астрала, 2005.

Бойс 1987: Бойс, Мери. Зороастрийците. Вярвания и обичаи. Превод от англ. Москва: Вост. литература, 1987.

Щайнер 2004: Щайнер, Рудолф. Материали на езотеричната школа. ПСС 264. Ереван: Anthropos, 2004.

 

GA 101. // Lectures (by #GA). Rudolf Steiner Archive <http://www.rsarchive.org/Lectures/GA/index.php?ga=GA0101> (24.10.2009).

GA 118. // Lectures (by #GA). Rudolf Steiner Archive <http://www.rsarchive.org/Lectures/GA/index.php?ga=GA0118> (24.10.2009).

GA 130. // Lectures (by #GA). Rudolf Steiner Archive <http://www.rsarchive.org/Lectures/GA/index.php?ga=GA0130> (24.10.2009).

GA 149. // Lectures (by #GA). Rudolf Steiner Archive <http://www.rsarchive.org/Lectures/GA/index.php?ga=GA0149> (24.10.2009).

 

 

© Рудолф Щайнер
© Евгени Мангуров, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2009
Рудолф Щайнер. Окултна история. Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука. Варна: LiterNet, 2009