САНАТОРИУМ ЗА НЕРВНО БОЛНИ

Петер Алтенберг

web | Сън с флейта

Утринна визита.

Докторът седи зад огромно писалище и гледа строго и изпитателно като прокурор.

Престъпникът (пациентът) влиза.

- Моля, седнете.

Пауза, при която прокурорът (лекарят) оглежда престъпника, за да открие евентуална парализа или симулация.

- И така, драги мой Петер Алтенберг, отдавна вече ви познавам от вашите интересни книги и затова си позволявам при един прочут човек като вас да изоставя общоприетото обръщение "господине". Апропо, нали вашите почитателки ви наричат направо "П. А."? Аз все още не се осмелявам да си послужа с това почетно съкращение. Но на работа! И така, драги мой Петер Алтенберг, ние какво ще вземем днес за закуска?!?

- Ние?! Не зная. Но аз самият ще взема кафе, слабо кафе с мляко.

- Кафе?! Така ли?! Значи кафе, слабо кафе с мляко?!? Е, добре, значи кафе!

- Да, ако обичате, това е обичайното ми питие, свикнал съм с него вече от трийсет години.

- Много добре. Но всъщност вие сте тук, за да отвикнете от досегашния си начин на живот, който очевидно не ви е бил много от полза, тук сте по-скоро, за да придобиете нужната енергия, та постепенно поне да предприемете някакви промени в обичайния си, може би дори прекалено обичайния си начин на живот!?! Е, да се спрем засега на кафето с мляко. Но защо е тази решителна антипатия към чая?! Може да се пие и чай, разреден с мляко, нали?!

- Да, но аз обичам да пия кафе с мляко.

- Имате ли, господин Алтенберг, определена причина да смятате сутрешната консумация на чай за недостатъчна по отношение на вашите нерви?!?

- Да, понеже чаят не ми е вкусен.

- Аха, тъкмо това исках да узная. И така, драги мой господине, какво ще вземете към вашето тъй любимо и очевидно необходимо кафе с мляко?!?

- Към него ли?! Нищо!

- Е, все нещо за хапване ще трябва да вземете! Едно голо кафе не е вкусно на никого.

- Не, няма да взема нищо към него; вкусно ми е само едно голо кафе с мляко.

- Е, многоуважаеми господине, при нас тези не минават. Ще трябва най-любезно да отстъпите и да вземете две кифли с масло.

- Мразя кифли, мразя масло, но още повече мразя кифли с масло!

- Е, ще трябва да победим тази омраза! Вече съм правил и по-трудни фокуси, драги мой. Така, а сега с вътрешно доволство можете да се отправите към своята закуска на верандата. Още нещо: обичате ли да почивате след закуска?!?

- Зависи.

- Няма зависи. Или ще почивате, или ще се движите.

- Ами тогава ще почивам.

- Не, после половин час ще се разхождате!

Престъпникът напуска, олюлявайки се, служебното помещение и се отправя към верандата, за да изтърпи наказанието "закуска", утежнено от две кифли с масло.

Няколко дни по-късно. Прокурорът:

- Е, виждате ли, драги мой прочут поете, изразът на лицето ви е вече много по-ведър, бих казал, по-човечен, не толкова помрачен от натрапливи представи. Нима ви навредиха двете кифли с масло?! Хайде де!

(Не, не му бяха навредили, понеже всеки ден ги дробеше на кокошките в задния двор.)

Следобедна визита.

- Господин Алтенберг, ако обичате да се явите незабавно при господин директора.

- Седнете, моля. Забраних ви най-строго консумацията на алкохол.

- Точно така, господин директор.

- Позната ли ви е цялата тази камара празни шишета от сливовица?!?

- Разбира се, те са мои.

- Открили са ги днес под леглото ви.

- Да, къде другаде да ги открият?! Та нали аз ги сложих там.

- Как си набавихте тази отрова в моето заведение?!

- Ами подкупих един човек. Честната му съвест не се поддаде за две крони. Тогава му предложих три.

- Значи вие сте невинен в цялата тази история, а виновникът е неверният прислужник! Ще му потърся отговорност, макар да работи тук вече двайсет и пет години и, доколкото зная, винаги се е славел с безупречно поведение.

- Господин директор, но нали до вчера ми казвахте, че във вашето заведение при редовния и порядъчен живот тук ще се подмладя направо с двайсет години и изобщо няма да се позная?!?

- Говорех това по педагогически причини, за да укрепя самосъзнанието ви.

- Господин директор, може ли по-късно да си прибера празните шишета от сливовица?!? Защото за всяко ще ми върнат по шест хелера.

Директорът към недобросъвестния служител:

- Е, Антон, как можахте да си позволите след двайсет и пет безупречно прослужени години да доставите на един пациент, пък бил той и прочут поет с по-особен характер, такива количества ракия срещу подкуп?!?

- Но, господин директор, ако вече от години не правех това при стотината алкохолици, всеки още на третия ден би ни избягал и заведението ни щеше да стои пусто!

- Добре, Антон, но отсега нататък поне се грижете да не се откриват празните шишета.

- Господин директор, това ми е погодил прислужникът Франц за отмъщение, че припечелвам толкова много странично.

Директорът към прислужника Франц:

- Е, Франц, гледайте собствената си работа! Припечелвате достатъчно, като оставяте нашите алкохолици да въртят малко любов с нашите истерички. Всеки си има своята област. В едно лечебно заведение трябва да цари ред!

1913

© Петер Алтенберг
© Венцеслав Константинов - превод от немски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2009
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009