Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РОДСТВЕНА ВРЪЗКА

Нешао

web

Имало едно време една жена, която имала много деца. Тя най-напред родила седем сина. Нарекли я "мъжка майка".

Това засегнало честолюбието й и взела и родила седем дъщери. Като дарила живот на седмата, тя въздъхнала със задоволство. Това била последната й въздишка. Какво правил-струвал, мъжът й бързо я последвал в гроба.

Сигурно ще си помислите, че братята и сестрите, останали без майка и баща, само се карали и биели. Нищо подобно, нямало по тия места по-сговорни и задружни от тях. Тяхната взаимна обич и преданост били нарицателни. И ако някой някога се сетел да напише за тях, то положително щял да напише разказ, а не детска приказка.

Дълги години - на двайсет мили в съседство - техният пример карал да се червят лошите момчета, от тия, дето скришом дърпат плитките на сестрите си; както и всички лоши госпожици, дето умело превръщат в игленици раменете на братята си.

Когато веднъж една от сестрите се разболяла, останалите изпитали такава тревога и безпокойство, че изглеждали и те като болни. И макар че болестта можела наистина да повали и тях, не я оставяли сама дори за миг. Денонощно се грижели за нея, докато оздравяла.

Родословно дърво

Ето че се наложило единият от братята да тръгне по море, макар че се задавала страшна буря. Уплашени за живота му, останалите настояли да го придружат. И цялата сюрия се качила на кораба, за да бди над него. Когато излезли в морето, бурята се развилняла. Корабът взел да танцува по вълните. Не щеш ли, единият от братята, като свивал платната, се препънал и... право във водата.

Останалите надали див вик. Които знаели да плуват, се готвели вече да скочат в разпенените вълни.

Пръв се превързал за кръста с едно въже най-големият, гмурнал се и заплувал към давещия се. В началото всички помислили, че няма да стигне до него. После в очите им се появила искрица надежда; после тази искрица взела да гасне. И цялата фамилия с трепет следяла, как ще завърши борбата със стихията. От страх лицата им били разкривени до неузнаваемост. Те се поотпуснали, когато най-големият брат с върховно усилие докоснал давещия се. И отново се изопнали, когато внезапно една вълна ги разделила. Изведнъж въжето, което било старо и протрито, се скъсало - тъкмо тогава един вир повлякъл двамата към дъното. Гибелта им била неизбежна.

В този момент... от гърдите на оцелелите се откъснал вик, спонтанен вик на облекчение. Те шумно си поели дъх и за малко да заподскачат от радост.

Олекнало им, защото по чудо се избавили от най-големият си страх.

Избавили се от страха си, че като нищо могат да станат тринайсет.

 

 

© Нешао
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2009, № 12 (121)