Морис Етиен Льогран

web

Вчера г-н Малерб, изрядният във всяко отношение библиотекар на Операта, бързаше към Музикалната академия¹, където имаше важна уговорка.

Тези, които имат честта да познават г-н Малерб, добре знаят, че не само вежливостта, а и една стара семейна привичка му забраняваше да закъснява където и да било дори с минута: всеизвестното и станало класика стихотворение "Но накрая дойде Малерб" кара всички потомци или пък дори само съименници на прочутия лирик² да считат точността за важно свое задължение, а г-н Малерб е прекалено досетлив, за да не се съобразява с това!

Та така значи, начетеният библиотекар бързаше от портата Сен-Дени³ по посока към Операта, за да докладва как е изпълнил важното поръчение, възложено му от г-н Гелар⁴, поръчение, чиято цел не може да убегне от вниманието на предизвестения читател: да изследва грижливо ехото на споменатата порта и да се сдобие със съответния звукозапис.

По една нелепа случайност г-н Малерб бе забравил да вземе разкошния хронометър, подарен му от г-н Лег⁵ за именния му ден; но минавайки под уличния часовник на ъгъла на улица Друо и на булеварда, той отбеляза със задоволство, че стрелката сочеше 1 ч. 53 мин.: уговорката му беше в два часа, щеше да стигне навреме.

Г-н Малерб върви по-нататък, но ето че на терасата на кафене "Жюлиен" вижда един познат, който го спира за малко: "Чакат ме в два часа", добавя г-н Малерб след обичайното здрависване и устремява поглед към циферблата на уличния часовник на площада пред Операта: стрелката сочи 2 ч. 01 мин.! Г-н Малерб пребледнява, пребледнява като тебешир, така че неговият познат бърза да се осведоми, станало ли е нещо: двата часовника на отсечката от улица Друо дотук сочели различно време - единият 1 ч. 53 мин., а другият 2 ч. 01 мин. "Иди, че се разправяй!", добавя г-н Малерб и хуква презглава.

Забележката на г-н Малерб обаче внесе смут и недоумение в душата на неговия познат, а този негов познат бях аз, и за да ми е мирна главата, се заех да разуча на какво се дължи това непростимо своеволие.

Хванах по булеварда и стигайки до ъгъла на улица Друо, какво виждам? Че часовникът там не показва нито 1 ч. 53 мин., нито 2 ч. 01 мин., а 2 ч. 07 мин.!

Отивам право в участъка на девети квартал и уведомявам за нередността: "Работата е наистина сериозна, насмешливо отвръща дежурният офицер; но тия неща се случват много по-често, отколкото хората си мислят; обикновено те не забелязват това, но понеже вие сте забелязали, елате да отстраним повредата. Колко казахте сочел часовникът пред Операта? - 2 ч. 01 мин.".

Взехме стълба и сверихме часовника на ъгъла на булеварда и улица Друо. След което за благодарност поканих дежурния офицер, който ми се стори отзивчив човек, да се върнем в кафене "Жюлиен", да пийнем по чашка; добре, ама на излизане отново настръхнах - часовникът на площада пред Операта показваше 2 ч. 34 мин.

- Мамка ти, ще ме разиграваш, а? - изругах и размахах юмрук по адрес на часовника.

- Не се ядосвайте - офицерът запази спокойствие, - налага се да постъпим другояче; ще свържем двата часовника с телефонна жица; вие ще застанете на единия край, аз на другия и когато ви дам сигнал: Готово!, вие ще сверите вашия с моя, тоест ще нагласите стрелките на часа, за който сме се споразумели предварително, аз ще постъпя по същия начин: само така ще постигнем желания резултат.

Така и направихме.

Когато обаче се върнах на пресечката с улица Друо, където офицерът ме бе помолил да мина след като приведем плана ни в действие, неговият часовник вместо да отчита 3 ч. - както се бяхме споразумели - отчиташе 3 ч. 06 мин.!⁶

И понеже направих забележка, двама нелюбезни господа ме качиха в един файтон, уж да идем да разберем кой крив, кой прав, и ме докараха в диспансера на ареста, откъдето пиша тези редове върху парче от ризата си, с пръст, натопен в собствената ми кръв.

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност става дума за едно и също място; първоначално Парижката опера носела наименованието Национална музикална академия - Оперен театър (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

2. Франсоа дьо Малерб (1555-1628) френски поет-лирик, основател на класицизма; в своето "Поетическо изкуство" Никола Боало му отдава чест със стихотворението "Но накрая дойде Малерб" (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

3. Портата Сен-Дени - една от запазените градски порти на Париж (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

4. Пиер Гелар (1848-1918) - директор на Парижката опера по това време (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

5. Жорж Лег (1857-1933) - министър на просветата и изобразителните изкуства (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

6. Разстоянието от площада на Операта до улица Друо, която се пада пряка на булеварда на Капуцините, обикновено се изминава за 6 минути (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

© Морис Етиен Льогран
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2009, № 10 (119)