ЗА ВНУЦИТЕ НА АМИНТА¹

Любчо Георгиевски

web

До разпадането на Югославия в Македония рядко срещах "антични македонци", но в началото на 90-те започнах да се натъквам на тях предимно в емигрантските кръгове. С течение на времето някои ми станаха приятели, други - просто познати, но никога не съм се влиял от личните им убеждения, нито пък съм се опитвал да оспорвам позициите им. За съжаление обаче, през последните две години, в рамките на една масова правителствена медийна кампания, те се опитват насила да ме накарат да мисля като тях. Това породи и необходимостта да изложа възгледите си по този въпрос.

Първо: панславист ли съм? Категорично не! Подобна идея никога не ми е била близка, но не мога да се съглася, че трябва да се гордея с роднините на хунзите и калашите² и да се срамувам от словенците, чехите или поляците.

Трябва ли Македония да изследва археологическите богатства? Без съмнение да! И в рамките на моя премиерски мандат лично насърчавах предприемането на съответните действия в тази насока.

Велик пълководец ли е Александър Македонски? Сто процента да!

Трябва ли обаче да търсим македонския произход в антична Македония? Категорично съм против! Защо? Преди всичко, защото това вреди на политическия имидж на държавата ни. И макар да си тръгнахме от Букурещ като безпомощни жертви (след отказа на Гърция да ратифицира поканата за членството на Македония в НАТО), правителството бързо се окопити и не се превърна в агресивен пропагандатор на "нашия произход от велик род". А посланията, които ни отправяха добронамерените към нас страни, са недвусмислени: да престанем да се занимаваме с приказката за антична Македония! Защото така сами се превръщаме в посмешище пред цялата международна общност, която добре познава нашата история. Защото ненужно дразним и другите етнически общности в Македония, подтиквайки ги да се връщат към своето славно историческо минало. Защото подтикваме към едно ново разделение в македонската етническа тъкан, за което свидетелстват безбройните жестоки разправии между "античните македонци" и "македонците славяни". И най-накрая, защото става дума за една виртуална история, която не почива на каквито и да било аргументи.

Ако не се лъжа, внуците на Аминта работят по няколко направления.

Първи са онези, дето прокарват теорията, че цялата бяла раса произлиза от македоноидите, т.е. от нас. Към тях спадат и поддръжниците на теорията, че всички царски фамилии в Европа и две трети от американските президенти на практика са македонци.

Друга група застъпва твърдението, че всички славянски народи произхождат от Македония, като миграционните процеси са вървели оттук на север, следователно словенците, чехите, поляците, русите в същността си са неосъзнати македонци.

Онези, които принадлежат към третата група, правят микс от всички останали учения, като основната им идея е, че македонците нямат нищо общо със славяните, а македонският език е отделен език и не принадлежи към групата на славянските езици.

Представителите на последната школа са застъпници на идеята за широката връзка, според която на практика всички сме македонци - от неолита, та до днешното правителство на ВМРО-ДПМНЕ.

Чудна работа, как тези гениални идеи досега не бяха хрумнали на никого от стълбовете на нашата национална идентичност! Например на Свети Кирил и Методий, на Свети Климент и Наум, още повече че през VІІ и ІX век споменът за антична Македония е бил далеч по-пресен. По-сетне за това не се сетил и цар Самуил, чийто главен противник бил Василий ІІ Македонеца³. Дошло Възраждането. Подобна гениална идея не хрумнала нито на братя Миладинови, нито на Пърличев, Шапкарев или на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот... Не осенила и основоположника на македонската нация, език, църква и култура - Кръсте П. Мисирков. На всяка втора страница от брошурата си "За македонските работи" той изтъква славянския характер на новата македонска нация, която предлага да се роди. Идва времето и на комунистическата историография. Десетилетия наред се води битка с българската историография, но дори тогава не ни идва на ум да матираме българите с този гениален коз и докато те се занимават със славянските корени, ние да се обявим за антични македонци. Настъпва деветдесета година. Появяваме се ние, основателите на ВМРО-ДПМНЕ. Главният проблем, с който се сблъскваме, е масовата югославянизация на македонската нация. Можехме да използваме идеята за антична Македония, за да се събудим от югославските си съновидения, но не го сторихме. Все пак трябва да кажа, че освен на днешните "гении", такава идея се ражда в главата и на друг един субект - на гръцката патриаршия през ХІХ век при провеждането на нейната политика на експанзия. Пропагандата на Каравангелис⁴ и гръцките владици в Македония е идентична на днешната: "Вие сте потомци на великия Александър и Филип, във вените ви тече гръцка кръв, само дето славяните са ви славянизирали и сте станали т.нар. гръцки славофони⁵." А най-прочут между тези македонци е Коте от Руля. В днешната приказка звучат същите думи, само дето Александър не е грък, а чист македонец.

И така, защо подкрепям тезата на големите носители на македонската история за съществуването на ясен дисконтинуитет между славянската и античната Македония: първо, нито в устното, нито в писменото народно творчество има нещо, което да ни насочи към съответния период. Няма нито една народна песен или приказка от нашето детство, които да събудят у нас носталгия по онова време. Второ, езикът - един от основните кодове на всяка нация, очевидно принадлежи към групата на южнославянските езици, формирали се въз основа на старославянския. В последно време сме затрупани с информации, че тук или там са открили някоя и друга дума от античния македонски език, но упорито не ни казват коя. Представянето на езика на хунзите и калашите за близък по структура на македонския литературен език е духовна карикатура, която ще оставя без коментар. Да не споменавам вицовете относно произхода на имената на Пакистан и Кюрдистан, които, за съжаление, до вчера бяха третирани като сериозни аргументи в експанзията на македонския език. В този контекст се вплита и новата "приказка" за Розетския камък⁶. Да, ама още не сме видели окончателния превод на фамозния среден текст на античен македонски. Да спомена само и това, че текстът е преведен преди Шамполион и въз основа на тъкмо този превод французинът разшифрова египетските йероглифи, така че и преводът на втория текст, и преводът на йероглифите се основава на втория текст. Следователно, превеждаме текст, който вече е преведен, като създаваме още една мистификация. И най-накрая, в съвременния македонския език няма нито една латинска дума, освен общоприетите в цял свят чуждици с латински корен. Римляните са латинизирали цялото Средиземноморие. Потвърждение на това откриваме във влашкия език например, а и албанският съдържа около 30% латински думи. Чудна работа, как така в нашия език няма подобни лингвистични следи? Несъществуването на латински думи във всички славянски езици на Балканите е едно от най-красноречивите доказателства, че славяните са се населили тук по-късно. И трето, да анализираме историческите факти. У нас се води дискусия дали античните македонци са гърци, или не. Опитваме се сами себе си да убедим, че докажем ли, че не са гърци, това автоматически ще потвърди античния ни произход. И забравяме, че древната история на тези места познава три големи етноса - елини, траки и илири. Следователно, ако античните македонци не са елини, то те по всяка вероятност са били близки на пеоните, което пък ще рече, че сигурно са траки по произход. Самата династия на Александър Македонски произхожда от Пелопонес. Легендата за заселването на античните македонци описва движението от традиционните гръцки земи към териториите около Солун и Пела. 170 години преди Александър Македонски, Александър І като искал да бъде допуснат за участие в Олимпийските игри определил Македония за земя на елините. Оттогава македонците активно участват във всички договори, дискусии и сборове на елинския свят. А основната цел и на Филип, и на Александър била обединение на елинския свят и отмъщение на главния враг на елините - персите. Навсякъде по света, където е стъпвал кракът на Александър, откриваме паметници на гръцката култура и език. А писмените свидетелства обикновено започват така: "Аз, елинът Александър..." И не на последно място, след неговата смърт световната история дефинира политическото и културно наследство, което ни е оставил, с названието "елинизация на Средиземноморието", а гръцкият език и култура са били доминиращи в тогавашния свят. Не знам какво е било ДНК-то на Александър, но е пределно ясно, че всичко, което е вършел, и всичко, което е оставил след себе си, било в името на елините, като така направил най-голямата услуга на гръцката политика от древността до наши дни. Или, преведено на съвременен македонски език, Александър Македонски е най-големият българофил, познат в македонската история, ако разбира се, имаме кръвна връзка.

Колко от кръвта на античните македонци тече във вените ни?

Този въпрос също е актуален и е един от аргументите на аналитиците! Не е изключено във вените на съвременните македонци да тече някоя капка антична кръв, но само при условие, че когато на територията на Република Македония са се заселили славяните, там вече е имало антични македонци. Да продължим с малко география. Около седемдесет години преди Филип Македонски Антична Македония се намирала над Олимп, извивала се като полумесец над Пела, завивала към Солун, завършвайки някъде при Халкидическия полуостров. Последвали години на натиск и редица династични бракове, благодарение на които достигнала горе-долу днешната гръцко-македонска граница. Това разширение се нарича Горна Македония. Понякога преднамерено ни внушават, че Горна Македония на практика е нашата Република Македония, но и Долна и Горна Македония географски буквално се намират в съвременна Гърция. Неприязънта между основната и Горна Македония продължава перманентно, а има и много източници, потвърждаващи факта, че горномакедонците етнически се различават от долномакедонците. Значи, ако направим етническа снимка на Република Македония спрямо антична Македония, някои села близо до гръцката граница веднага ще се позоват на тази традиция. Как обаче стоят нещата в нашата Македония? В Охридско и някои части на западна Македония имаме илири; в източна Македония, включително и в селата на Пиринска Македония (безспорен исторически факт) са траките; земите на север, в това число и в нашата столица Скопие, хиляда години преди и след Александър са били населени от дардани, а на 60% от територията на днешна Република Македония - пеони (най-вероятно тракийски племена). Така че въпросът, който се налага в тази връзка, е колко илирийска кръв тече във вените на охридчани, колко тракийска кръв имат струмичани, колко пеонска кръв имат кавадарчани и доколко скопяните са наследници на дарданите. Сега ще се спра и на въпроса за власите. Единствено власите в Македония могат да се питат колко антична кръв тече във вените им, ако изобщо имат нужда от това, защото те носят ясния код на римската цивилизация и са част от великия латински свят. Затова поставянето на същия въпрос е неоснователно, ако неговите потомци са бежанци от Москополе, защото базата на романизацията там е илирийска. Неоснователно е позоваването на този въпрос и от страна на щипските власи, защото там пък базата е пеонско-тракийска. Теоретично, такъв въпрос могат да поставят власите от Енидже-Вардарско и евентуално от Мъгленско.

При идването на римляните, остатъците на Александровата Македония се простират до линията над Демир Капия. Римляните основават една нова Македония, като на запад присъединяват територията на Епир, на изток - част от Тракия и на север - почти цяла Пеония. Така оформената Македония разделят на четири части, като в определен период налагат строг контрол върху комуникацията, поставена в служба на провежданата от Рим асимилация. Следователно, картата на Македония, позната ни от Османската империя, не е картата на Антична Македония, а на римската провинция Македония.

Римската империя

Ако в световната история някой е прокламирал и концептуално прилагал асимилацията, то това са били римляните. И по-точно, те наложили смесването на народите, подтиквали преселенията на племената, заселвали войници на определени територии като например в Стоби и Скупи, насилствено латинизирали местните. Резултатът ни е известен - цялото Средиземноморие е латинизирано! След падането на антична Македония настъпва кажи-речи осемвековен период на римско владичество, в рамките на което се развивали и допълнителни процеси. През ІІІ век на Балканите дошли готите и останали тук приблизително сто години, оказвайки огромен натиск върху римските провинции Македония, Тракия и Мизия. Опустошавали ги, заселвали ги и ги разселвали, владеели ги. Рим сключвал договори с готите, предавал им цели области. Балканите били разделени. Нарекли провинциите готски федерати. Затова и историците вкарват в употреба термина - "готизация" на Балканите.

След готите пък дошли хуните на Атила и с още по-голяма жестокост продължили да рушат. Сетне на сцената излезли аварите, а подир тях - славяните и българите. В този контекст в историческите хрониките четем: през 270 г. император Аврелиан заповядал останалото романско население да напусне територията на Дакия и да се пресели в Тракия и Македония; през 447 г. Теодосий ІІ сключил унизително примирие с хуните, което предвижда изселването на цялото романизирано население от Белград до Свищов; през 498 г. византийците разгромили едно силно малоазиатско племе и го принудили да се пресели на Балканите. Римските и византийските хроники от този период изобилстват от описания на масови разселения, масови кланета и масови заробвания, жертва на които стават от 50 000 до 150 000 готи и авари. Проблемът с обезлюдяването на римските провинции на Балканите е отразен от всички хронисти. Спокойно обаче можем да кажем, че и първите заселили се тук славяни после са разселвани на няколко пъти. Масови преселения на славянските племена в Мала Азия има след всяка по-значима победа на византийците. След оттеглянето на Пиколомини и Великото преселение на Църноевич няколкостотин хиляди славяни от Косово и северозападна Македония отиват на север. През 1924 г. в рамките на размяната на население между Гърция и България, имигрират няколкостотин хиляди представители на славянския етнос. А при размяната с Турция, десетки хиляди помохамеданчени славяни се преселват в Турция. Подобна ситуация се наблюдава и в Титова Югославия.

Имало ли е заселване на славяни?

Любимата "закачка" на новоизпечените експерти е един откъс от хрониката на император Маврикий, описващ умението на славяните да плуват под вода, захапали сламка. Той вероятно добре ги е познавал, защото хрониките му свидетелстват, че през целия си живот се е борил против тях. През зимата на 602 година например изпратил войските си да спрат настъплението на славяните през замръзналия Дунав, но войниците му се разбунтували и по-късно го убили. Следователно, идването на славяните е отделно вдъхновение за внуците на Аминта ІІІ за създаването на разни мистификации относно това как изобщо славяните са успели да пътуват толкова надалеч; как са преминали Дунава и пр. А повечето от тях сигурно са прекосили реката по мостове, защото още през І век Рим е градял мостове на Дунав. Аварите през V век също са построили мост над реката при Белград. Освен това са ползвали и различни видове плавателни средства - салове например, също както преди тях са го правили и готите, и хуните, и аварите, а малко по-късно и българите. През ІV век вандалите тръгнали някъде от днешна Унгария, преминали Германия, Франция, Испания, прекосили Гибралтар и половин Северна Африка и стигнали до Картаген (днешен Тунис), откъдето нападнали Рим, ограбили го и се върнали обратно, запазвайки цивилизацията си още цели сто години. Днес никой не знае къде са вандалите. В историята това време е известно като Голямото преселение на народите.

Идването на славяните и борбата с тях е отразена в хрониките на византийските императори: Анастасий І (430-518), който издигнал пред Константинопол огромна крепостна стена, за да се брани от тях, наречена по-късно "Крепост на срама", Юстин І, Юстиниан, Тиберий, Маврикий, Фока, Ираклий, Юстиниан ІІ...

Заселването на славяните е описано от хронистите: Константин Багрянородни, Теофилакт Симоката, Евсевий Кесарийски, Псевдо Маврикий и от много други неизвестни автори. За всички тези събития намираме сведения и в Чудесата на Свети Димитър. Познати са стотици дати на нападения срещу Цариград, Солун, Пелопонес, Белград, Сплит. Самите византийски автори говорят за славянизацията на Балканите до Пелопонес, така че основният въпрос не е доколко е антична нашата кръв, а колко славянска кръв тече във вените на гърците.

За информация на новоизпечените експерти, в световната история вече 250 години съществува един клон, наречен "Византология". Има и много византолози: руснаци, немци, французи, англичани, американци с международно утвърдени имена. Приблизително половината от тях се занимават с борбите на славянските племена с Византия.

За някои мистификации

Извечно ли е македонското име? Има безброй географски и етнически мистификации около името Македония. За съжаление, реалността свидетелства за друго. За разлика от етническия, географският термин "Македония" може да се проследи далеч във времето, но най-често въз основа на наличната картография. Интересен е фактът, че винаги когато на власт в Македония са идвали славянски владетели, вкл. и на автохтонния цар Самуил, няма свидетелства за името Македония. От 802 година и през последвалите 250 години Византия нарича с името Македония областта до Одрин. По-късно, през XV век Турция основава по тези земи Косовския, Битолския и Солунския вилает. Името Македония като географско понятие и политически проблем възкръсва едва след Берлинския конгрес. Когато става дума за етническия континуитет, проблемът е още по-сложен. От Новия завет, та до Кръсте П. Мисирков ние имаме голям проблем със запълването на пропастта от 2000 години. Трудно можем да открием събития, процеси, институции, назовани с това име. За съжаление, виртуалните понятия, измислени от комунистическата историография от типа "старомакедонски" вместо старославянски, "македонския цар" Самуил, "Македонска" православна църква (преди 1945 година) или "македонските" възродители Миладинови, Пърличев, Шапкарев, помогнаха на новото видео-геймърско поколение да превърне виртуалните събития във виртуална история за вътрешна употреба. Наистина е странна тази наша амбиция от епитета "най-млада нация в Европа" да стигнем дотам, че да си приписваме атрибута "най-стара нация в света". Народ, който от Новия завет, та до Кръсте Мисирков не може да посочи дори един институционален процес в полза на своето съществувание; народ, който не е поискал от Османската империя свой отделен Македонски милет (за разлика от власите, които през 1905 година настояват пред султана за Влашки милет и той им е предоставен); народ, който за пръв път е признат от някаква институция (в случая от Коминтерна) едва през 1934 година; народ, който издава първия си поетичен сборник на своя македонски език едва през 1938 година, а първия си роман през 1951 година, изведнъж започва да претендира, че е най-древният на света. Затова, моля за малко скромност!

П.С. Паметниците на Филип и Александър вече ги утроихме, а изобщо не споменаваме Аминта ІІІ. Не трябва да го пренебрегваме, защото без Аминта ІІІ нямаше да ги има нито синът му Филип ІІ, нито внукът му Александър ІІІ. Ето затова настоявам - един бюст-паметник и за него!

БЕЛЕЖКИ

1. Династията Аргеади управлявала Древна Македония от VII в. пр.н.е. до 309 г. пр.н.е. Шестият цар от тази династия е Аминта І, чийто потомък е и Аминта ІІІ, баща на Филип ІІ и дядо на Александър ІІІ Велики (бел. прев., А.Л.). [обратно]

2. През 2008 г. на посещение в Македония пристига високопоставена делегация на племето хунзи, което живее в планинските райони на Пакистан и чиито представители се смятат за потомци на Александър Македонски (бел. прев., А.Л.). [обратно]

3. В България известен като Василий ІІ Българоубиеца (бел. прев., А.Л.). [обратно]

4. Германос Каравангелис /1866-1935/, гръцки духовник, костурски митрополит и основен проводник на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония (бел. прев., А.Л.). [обратно]

5. Гърци, които говорят славянски език (бел. прев., А.Л.). [обратно]

6. Според учените Томе Бошевски и Аристотел Тентов средният текст на Розетския камък, открит през 1799 г. в долината на р. Нил, е написан на езика на античните македонци, чиито корени били в родината на Птолемеите, обитавали южна Пелагония или Прилепско-Битолско-Леринското поле, при разкопките на днешния град Птолемаида, на 60 километра южно от Битоля (бел. прев., А.Л.). [обратно]

© Любчо Георгиевски
© Александра Ливен, превод от македонски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2009, № 4 (113)

Други публикации:
Литературни Балкани, 2009, бр. 16.