 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕНТА НА РУСАЛКАТА
Зелени пипала коси
зелено в мене слънцето
на гравитацията зестра
залък по залък погълната
когато беше още златно като мед.
Сега в обърнатия свят
събирам сенки броя мехурчета
рея се
в това пространство от разтопени огледала:
Тук не съществуват отражения
и всеки образ е неподражаем в безкрайното си
настояще.
Устата трябва да бъде отворена
очите - неподвижни и отдадени.
Тук избираш статуя и я носиш като дреха.
© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.