ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА ГОСПОДИН Т.

web

Измислих си една жена.
Моята жена не е Светла Събота,
не е Задушница,
не е Неделя на Тома.
Моята жена е винаги Сряда.

Което ще рече - неведома.

Шията й е хиподрум,
набразден от копита.
Поле на вибрации.

Държи един малък часовник в зъбите си
и, когато я целувам, ме е страх
да не го погълна.

Тогава винаги ще знае моя ритъм.

Моята жена не е дърво,
а камък.
Когато я глождя, строшавам зъбите си.
Тя също се измъчва, защото ми е невъзможно
да променя формата й.

Само мястото мога да й променя
и затова я захвърлям далече,
и тичам като куче, поглъщайки разстоянията,
за да я върна отново.

© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.