Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВАТА МАТУРА ПО СЛОВАШКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА

Людмила Бенчатова, Ян Папуга

web | web

Матурата, като зрелостен изпит, още от въвеждането си е феномен, за чието успешно полагане е необходимо ученикът да е работил съсредоточено, системно и правилно по време на цялото си средно образование. При изпълнение на тези изисквания вероятността зрелостникът да не се справи с матурата е минимална. Ако това се случи, той има право на поправителен изпит. През последните няколко години словашкото средно образование претърпя редица промени, в съответствие с които матурите също бяха подложени на изменения. Най-голяма промяна в понятието зрелостен изпит у нас настъпи след разпадането на Чехословакия на две отделни държави през 1989 г. - Чехия и Словакия. До голяма степен влияние върху матурите оказа фактът, че словашкото средно образование започна да черпи много повече от образователните системи в западните демократични страни и че мнозина учители и ученици заминаха на обучение в чужбина, където се запознаха с други, в редица случаи непознати в Словакия, форми на преподаване на майчиния език и литературата.

Още преди разпада на бившата обща република чехите и словаците полагаха матури по един и същи начин във всички средни училища в Словакия. Предметите, по които се полагат матури, по правило са четири (в професионалните училища матура се полага и по специалността).

Матурата по словашки език и литература се състои от две части: писмен и устен изпит. Писмената матура се провежда в предварително установено и отнасящо се за територията на цялата страна време - най-често началото на месец април. Темите са еднакви за всички ученици и се обявяват по радиото в деня на матурата. Обикновено се дават четири теми. Най-често се пише съчинение разсъждение, но е възможно да се пише и в друг жанр. За написването на съчинението учениците имат на разположение четири астрономически часа. След оценяването на писмената част от матурата следва устният изпит - обикновено през месец май. Учениците вече са завършили последния клас от средното си образование и са концентрирани изцяло върху подготовката си за устния зрелостен изпит. Той се състои от граматическа и литературна част, като всеки ученик показва пред изпитната комисия знанията си върху съответния материал.

След дългогодишни наблюдения и генерална апробация през учебната 2007/2008 г. се въведе нов модел на зрелостните изпити, насочен към по-комплексна проверка на знанията на завършващите средно образование, а също и към по-обективно оценяване. Начинът на изпитване и моделът на матурата се определят от oбнародвания правилник на министерството на образованието от 23 юли 2008 г. за завършване на средно образование. Предметът словашки език и литература е задължителен и в езиковите гимназии, където се изучават чужди езици. Съдържанието на матурата основно се определя от образователните изисквания за знания и умения по словашки език и литература.

Новата матура по словашки език и литература се състои от следните компоненти:

а) Т.нар. външна част на зрелостния изпит - представлява комплексен тест по словашки език и литература, който се определя от образователното министерство и задължително е еднакъв за всички зрелостници;

б) Писмена форма на т.нар. вътрешна част на зрелостния изпит - представлява съчинение, интерпретиращо изтеглената тема (въпросите се определят от всяко училище и са различни в отделните училища);

в) Устна форма на т.нар. вътрешна част на зрелостния изпит - представлява отговор на изтеглен въпрос (тези въпроси също се определят от всяко училище и са различни в отделните училища).

Оценката на зрелостника се формира от трите компонента. Успехът от първите два компонента - от т.нар. външна част и от писмената форма на т.нар. вътрешна част се изчислява в проценти. Устната форма на т.нар. вътрешна част на матурата се мери с цифрова оценка. Тя е резултат от оценките, получени от ученика върху отделните задачи, които са му поставени. През миналата учебна година от ниво "А" имаше по три оценки от трите поставени задачи, а от ниво "Б" - две оценки (нивата "А" и "Б" ще разгледаме по-нататък в тази работа). За изчисляване на средната оценка служи модел, при който при балообразуването най-малък е делът на словашкия език, тъй като преди образователната реформа за обучението по роден език се отделяха по-малко учебни часове (един учебен час словашки език срещу два часа литература седмично). През миналата и през настоящата учебна година беше в сила обнародвано решение, според което при формиране на оценката от устния изпит се вземаха под внимание оценките от всички учебни години. Това условие беше премахнато, което създаде изключително много проблеми на учениците.

Съществува също и зависимост между процентите от т.нар. външна част, писмената форма на т.нар. вътрешна част и оценката от устната форма на т.нар. вътрешна част матурата. В случай че на устния изпит зрелостникът е получил оценка, по-висока от "добър", успехът от т.нар. външна част от зрелостния изпит може да се елиминира. Ако е получил обаче "среден", се изисква на т.нар. външна част ученикът да е получил най-малко 33%.

От учебната 2008/2009 г. за устната форма на вътрешната част от матурата са предвидени 20 минути за подготовка и отговор. Миналата година съществуваха проблеми с ниво "В", за което бяха предвидени 15 минути за подготовка и отговор. За формулирането, но най-вече за представянето на отговора, това време беше недостатъчно. Още повече, че липсваше време ученикът (който си е избрал ниво "В", предвид своите способности) да бъде стимулиран в случай на затруднение вследствие на стреса или да бъде насочен към правилен отговор. Двадесетминутното време за отговор улеснява подготовката на устното му представяне.

Изпитната комисия се състои от двама представители на училището и председател на комисията, който е външно лице, определено от образователното министерство. И тримата членове трябва да са учители по словашки език и литература с достатъчен професионелн стаж (по правило минимум пет години).

Предприети бяха и изменения в организацията на матурите. Например максималният брой зрелостници, които може да бъдат изпитани в един ден, сега е 24 (преди реформата ограничение за броя на изпитаните зрелостници нямаше).

В изложението по-долу ще анализираме набелязаните компоненти на новата матура, като се опираме на опита от предишната учебна година.

Към точка А)

Т.нар. външна част представлява централно зададен тест, изработен от образователното министерство с оглед на образователните цели. Съдържа задачи с избираем отговор и задачи за даване на кратък отговор. Тестът има за цел да провери комплексните знания на зрелостниците по словашки език и литература. Особено внимание се обръща на четенето с разбиране, на уменията за интерпретиране, на познаването на задължителната литература, на владеенето на правописните норми, на функционалната употреба на езика и др. В предишните години се говореше за премахване на писмената форма на т.нар. вътрешна част и за нейното заместване с т.нар. външна, т.е. с единната за всички зрелостници част. Смятаме, че това би било грешна стъпка, тъй като с писането на съчинение (виж следващата точка) се проверяват други умения на ученика, каквито тестът не проверява. Не изключваме възможността за обединяване на външната и писмената форма от вътрешната част на зрелостния изпит, при което наред с решаването на теста да се съчинява и текст, може би с по-малък обем.

Оценяването на т.нар. външна част се осъществява от образователното министерство, но задачите за даване на кратък отговор се проверяват с така наречения "ключ" (съдържащ правилните отговори) под наблюдението на председателя на изпитната комисия. Проблемът обаче е в това, че в този "ключ" често се случва да не са посочени други възможни отговори. Тогава проверяващата комисия трябва или да се посъветва с министерството или членовете Ј помежду си да вземат решение.

Този начин за проверяване на знанията е по-комплексен в сравнение с предишните модели. Може обаче да се спори дали обхванатото учебно съдържание е адекватно на образователните цели на средното училище.

Друг проблем при изпитването на учениците е, че в теста се включват все повече въпроси от частта словашки език, а миналогодишните и тазгодишните зрелостници са учили по старата система - само с един час седмично по словашки език. Тоест езикът се е изучавал като "интензивен курс", в минимална степен. Учениците са принудени да разчитат на знанията си от основното училище, които четири години по-късно едва ли са достатъчни. След промяната в съотношението на часовете по език и по литература гимназистите няма да се сблъскват с този проблем.

В момента в Словакия се създава Национален устав за сертификатно проверяване на образованието, който ще се отнася до изпитването с матури. Учителите се надяват, че той изцяло ще премахне настоящите организационни проблеми със създаването на тестове и с тестовото оценяване.

Накрая ще посочим и проблема с неподходящото време, в което се провежда т.нар. външна част на матурата - пролетните месеци, когато все още част от учебния материал не е преподаден.

Към точка Б)

Писмената форма на т.нар. вътрешна част се състои в писането на съчинение. Сред задължителните жанрове от миналата учебна година са включени: съчинение описание, съчинение повествование, официален текст, автобиография, дискусионна статия, белетристика (повествователна проза), съчинение разсъждение. Трябва да се отбележи, че при обучението и на самия изпит биха могли да се представят и други писмени жанрове, например любимото на учениците есе. Миналата учебна година външната и писмената форма на вътрешната част на матурата се проведоха в един и същи ден, а писмената, за разлика от устната форма, не беше разделена на нива. През предишната - 2006/2007 учебна година, по-ниското ниво "Б" се различаваше от по-високото, по-тежкото ниво "А" по обем и трудност.

Миналогодишните проблеми с матуритетните задачи (обявени преди началото на изпита по радиото и по интернет) произтекоха от тяхната двусмисленост и от принадлежността им към жанр, различен от предварително определените. Така учениците бяха подведени да композират съчиненията си погрешно. Тези недостатъци разглеждаме като непоследователност от страна на авторите на задачата.

Положителна промяна е намаляването на изисквания обем на зрелостните писмени работи, тъй като предишното изискване да се напишат минимум три стандартни страници представляваше проблем. Дискусионната статия или официалният текст например са жанрови форми, предполагащи краткост и точност на изказа. Нарушаването на тези изисквания в ученическите работи води до грешки, а оттам и до понижаване на оценката. Така може да се съгласим, че в този свой вариант писмената форма на външната част на матурата би могло да остане на училищно ниво на оценяване.

За да се постигне обективно оценяване на писмените работи, миналата и по-миналата учебна година с помощта на проверяващите се съставиха критерии за оценяване на писмените зрелостни работи. Те са поместени и в новия учебник по словашки език за средните училища (Хинцова, Хускова 2007). Съмняваме се, че ако не се изменят всяка година, тези критерии могат да бъдат подходящи за оценяване на зрелостните писмени работи, а също и на писмените класни работи през учебната година. Разбира се - с очакването, че ще се коригира и точковата система за оценяване. Писмената работа може да донесе на ученика 28 точки, които се преизчисляват в проценти. Критериите за оценяване се състоят от три части: оценка за структурата на текста - 4 точки; за съдържателно-стилистичния модел на текста - 20 точки; цялостния текст (цялостно впечатление от работата на проверяващия при четенето й - 4 точки. За недостатък на критериите отбелязваме непълното разграничаване на стила от правописа при оценяването на вътрешната форма. Смятаме, че прилагането на приетите критерии за оценяване гарантира едно сигурно ниво на обективност. Оценяването обаче трябва да бъде отработено не само от страна на педагогическите центрове, но и в учебния процес заедно с учениците.

Към точка В)

Устната форма на изпита проверява комуникативните способности на ученика и знанията, които не могат да се проверят при писмената форма. Затова би трябвало да преустанови настояването за нейното премахване. (По въпроса за премахването на устната форма на матурата се проведе анкета сред десет гимназиални учители по словашки език. Шестима от тях бяха на мнение, че устният изпит не е необходим. Според тях учениците няма какво ново да покажат пред комисията. Ние не сме съгласни с подобно виждане: именно на устния зрелостен изпит ученикът показва своето умение да създава устен текст и да общува с изпитната комисия.) А задачите от устната част на матурата не би трябвало да преповтарят тези от т.нар. външна част. Преди всичко те имат за цел да проверят уменията на ученика да разгръща дадена тема.

Проблемът с оценяването на изпитните работи е решен така, че всеки от тримата членове на комисията оценява отделно ученика, като накрая тези оценки се сравняват и обединяват според представения модел.

Миналата учебна година устният изпит съдържаше две литературни и една езикова задача, поставени върху определен текст или текстове. За недостатък отчитаме факта, че досега не се избираха текстове от белетристиката, които биха могли да се използват успешно при езиковата задача. Подобна система ще се въведе при учениците, които постъпиха в гимназията през учебната 2008/2009 г. - при тях часовете по словашки език се увеличат на два за седмицата.

Въпросите са 30 на брой, като ученикът си изтегля един от тях при влизането в изпитната стая. В миналото се препоръчваше тези въпроси да бъдат публикувани, но от учебната 2008/2009 г. се обявяват само тематичните кръгове.

При устното изпитване от ученика се изисква да изброява факти и сухи термини вместо да прави анализ на текстове. Може би точно поради тази причина учениците не се справят с въпроси, обхващащи творчеството на повече писатели (например върху следвоенната поезия, а не само върху живота и делото на отделните автори). Предмет на устния изпит би трябвало да бъде текстът. В нашето образование се дава предимство на работата с по-малък брой творби, които обаче се анализират по-обстойно. Това е една от възможностите ученикът да се освободи от натрупалия се у него страх от матурата, като развива разсъжденията си по оста автор - творчество - художествени факти.

Учениците смятат устния отговор за най-важен - може би защото се оценява с оценки. Процентното оценяване би заличило разликата в тежестта на отделните оценки. Чрез метода на беседата и след анализ на кратката анкета, попълнена от гимназиални учители по словашки език и литература, се сблъскахме и с виждането, че е време устният зрелостен изпит да се премахне: защото по време на обучението учителят толкова добре опознава ученика, че не се нуждае от устно речево комуникиране с него на матурата. Подобни мнения застъпват само двама от 30-те учители, попълнили анкетата. Смятаме, че именно на устния зрелостен изпит ученикът показва не само своите знания и уменията си да отговаря бързо на въпросите, зададени от членовете на изпитната комисия, но преди всичко способността си да създава и възпроизвежда собствен текст. Тези наши твърдения още повече се отнасят до учениците от гимназиите с усилено преподаване на език - например унгарски, където матурата по словашки език и литература също е задължителна. Затова не можем да си представим зрелостниците от подобен вид гимназии да не завършват и с устен зрелостен изпит. Тази проблематика обаче не е същността на настоящата статия. С нея по-подробно се занимава статията "Словашкият език в учебните основи на училищата с преподаване на унгарски език и възможностите за неговото подобряване" (Бенчатова 2008: 649-661).

Новата концепция за матурата е в стадий на актуализиране и усъвършенстване. Като цяло се цели постигането на по-обективни оценки, които да бъдат признавани и от университетите. Много от висшите училища в Словакия приемат студентите си не само на базата на бала от средното образование, но и на резултатите от зрелостните изпити. Класическите приемни изпити остават в миналото. Към подобен прием на студенти премина и Философският факултет на Братиславския университет "Ян Амос Коменски". По-големи шансове за прием по специалността словашки език и литература имаха ученици, които държат матура по словашки език - ниво А. Причината е в това, че те получават повече точки, които им се зачитат към общия брой точки. През учебната 2008/2009 г. настъпват някои изменения, които въведохме и които, вярваме, ще помогнат цялостно в новата концепция за този зрелостен изпит.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Бенчатова 2007: Бенчатова, Л. Два проблема, на които трябва да се обърне внимание в часовете по словашки език. // За проблематиката при преподаване на майчин език и литература. Коменски университет.

Бенчатова 2008: Бенчатова, Л. Словашкият език в учебните основи на училищата с преподаване на унгарски език и възможностите за неговото подобряване. // Иновации в преподаването на език и литартура (CD ROM).

Приложение 2007: Приложение на курикуларната трансформация на предмета словашки език и литартура.

Учебни б.г.: Учебни основи за гимназиите. // Statny pedagogicky ustav <http://www.statpedu.sk> (22.12.2009).

Хинцова, Хускова 2007: Хинцова, К., Хускова, А. Словашки език. 9.-12. клас.

 

 

© Людмила Бенчатова, Ян Папуга
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2010, № 1 (122)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.