 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ПУСТИНЯТА
И
КРЪСТЪТ
пустинята е моя първопричина, не я докосвай!
безпричинна тъга беше майсторът й, ах, нищетата ти;
по Книгата ми бяха текнали смокини
и маслини от Синай... а аз вече непотребен
кръст... в себе си разпнат сега;
може идол да стана, лат манат*... проклятие!
ах, дълга, колко дълга и жълта изтече зимата;
в оазиса в пустинята, глух и тежък, си заминах,
сърцето ми беше пълно с писания, слезе
Той от Голгота... смъртта облече
люлякова одежда... а по тялото ми
нямаше ни рана, ни гнило
не бе останала следа... значи, напразно бях
кръст аз и напусто Исус ми беше майка...
* Лат манат - женски езически идоли, които са се почитали преди приемането на Исляма (бел.пр., К.Д.).
© Хилми Явуз
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Хилми Явуз. Вечерта и пустинята. Избрани стихове. Пловдив: ЦУМ, 2010.