Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПУСТИНЯТА
И
ЮДА
web
бях си заминал, бях рус, сноп
вода, сноп пясък, сноп...
луна без блясък, ръката ми - русо
пустинно лале, езикът ми сух... предателство
вгорчи устата ми, Господарю наш, стига
съм вървял по този път, осеян с кръстове!
краката ми са в кърви, мирис на миро* и тъга
долавям отвътре... из пустините бях,
в страховитата и тежка като смърт нощ,
с една библия израснах, колкото джудже
на бой; или в омразната Голгота, или
в сладострастния Истанбул,
все едно, застинал като идол в диамантените си очи,
си казах: "целуни ме хилми, и ме забрави!"
приятели ми бяха предателството и месията Исус...
* Ароматна смола, добивана от дървото Commiphora myrrha (бел.пр., К.Д.).
© Хилми Явуз
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Хилми Явуз. Вечерта и пустинята. Избрани стихове. Пловдив: ЦУМ, 2010.
|