КОМПЛЕКСЕН АНАЛИЗ НА МИТОЛОГИЧНО-ЛЕГЕНДАРНИ АРХИТЕКСТОВЕ

Емилия Тарабурка

За двете години, откакто работи в Тараклийския държавен университет в Молдова, Иван Симеонов показва забележителни постижения в областта на литературното изследване. Научните му издирвания са материализирани в редица статии, поместени в различни колективни издания, а също така и в самостоятелните трудове "Европейские горизонты болгарской литературы XIX - первой половины XX века" (сборник статии на взаимовръзките между българската и световната литература) и монографията "Митологично-легендарното в българската белетристика за деца и юноши (1918-1945)".

Както се уточнява в увода, работата цели да разкрие архетипното влияние на архаичния мит и на фолклорните видове (предание, легенда и приказка) върху българската литература за деца и юноши, като се приеме за предпоставка това, че архетипната- митологично-легендарната й основа - силно я сближава с детско-юношеските литератури на други европейски народи. Именно в периода между двете световни войни се оформят прозаичните литературни жанрове, като авторската приказка, авторизираната легенда, разказа, повестта, романа и др.

Структурата на изследването е подчинена на идеята за изграждане на цялостна представа за темата - както в синхронен, така и в диахронен аспект. В първата глава - "Мит, предание, легенда, фолклорна приказка" - са показани принципните различия (при цялото им взаимопроникване) между древния мит и фолклорната приказка; чрез конкретни примери се проследява архетипното влияние на митологията върху народното творчество, като се уточнява, че редица преобразени митове са залегнали в основата на фолклора и християнската религия и че те, на свой ред, пряко въздействат върху художествената литература. Анализирани са конкретни паралелни текстове от старогръцката и българската митология, фолклорни предания, легенди, приказки и българска детско-юношеска проза, като се подчертава авторизацията на архетипни сюжети в народните предания и легенди, в повестите, романите и др.

В същата глава при анализа на генезиса, еволюцията, основните характеристики, класификациите и ролята на мита се отбелязват връзките му с реалната действителност. В архаичната представа за света, в нейните символи и модели на човешко поведение Ив. Симеонов улавя същностното в природното и общественото битие. В приказките, поели в себе си митологични елементи, се открива и ролята им за укрепване и поддържане на етноцентризма.

Монографията стъпва върху солидни теоретични знания в областите на литературознанието и сравнителната митология и антропология, където се открояват трудовете на Нортръп Фрай, Владимир Проп, Клод Леви-Строс и др.

Във втората глава - "Българската белетристика за деца и юноши (1918-1945)", е направена обща характеристика на българската детско-юношеска проза през разглеждания период, като са посочени най-видните й представители и са анализирани спецификата и тенденциите на основните жанрове, сред които: авторизираната фолклорна приказка, литературната приказка и метаприказката, която, за да отговаря на по-високата читателска култура, засилва условния характер на вълшебното, като го вгражда в рамките на детския сън, или, когато вълшебното липсва, подлага измислицата на хиперболизация; авторизираната легенда, която понякога включва в себе си и елементи от очерка и пътеписа; разказът, който в сравнение с останалите жанрове през този период, получава най-широко разпространение, издигайки художественото си равнище и обогатявайки идеите и тематиката си, задълбочавайки психологизма си. В диапазона на изследователския интерес се включват и мемоаристиката, в която преживяното се пресъздава през детските очи и се ориентира в посоката на етичните норми.

Третата глава е озаглавена "Авторизации на митове, предания и легенди". В нея авторът изследва българската литература за деца и юноши, създадена върху основата на митологични сюжети, народни предания и легенди. Уточнен е смисълът на термините авторизация и преразказване. Подчертава се, че най-добрите авторизатори приобщават младото поколение кьм митологията на древните гърци и към приказния фолклор, помагайки им да си създадат представа за общоевропейските и националните културни ценности. Посочват се източниците на митологично-фолклорната основа в световната и в българската литература. Отбелязва се, че в практиката на българските авторизатори по отношение на митовете се очертават четири подхода: следване на митологичния наратив, на сюжета на първоизточника в общи линии, като са възможни съкращения на отделни епизоди или въвеждане на нови; свободно контаминиране на различни архетипни сюжети, вплитане на авторизирани народни предания и легенди в сюжета на оригинални белетристични творби, създаване на собствени сюжети с митологични или легендарни персонажи, като от първоизточниците се заимстват само отделни факти и географски реалии. Анализират се различни компоненти на поетиката на авторизацията, очертават се приликите и разликите между източника и авторизацията, като се изтъква, че в творчеството на съвременните български писатели ясно се усеща стремежът към психологизация на образа, към разкриване на вътрешния свят на героя.

Четвъртата глава носи заглавие "Архетипни образи и мотиви". Тя представя разпространени в българската детско-юношеска литература архетипни образи и мотиви, изяснява художествената и естетическата функция на включените предания и легенди и на тази основа разкрива редица междутекстови връзки. Подчертава се, че сред най-често срещаните мотиви са свързаните с човешкото поведение. 3аимстван от старогръцката митология, но интерпретиран в контекста на новите социално-исторически дадености е мотивът за милосърдието на бедните, често физически немощни хора, които са противопоставени на алчността, егоизма и жестокостта на богатите и властниците. Наблюдава се и мотивът за страданието, в повечето случаи субективиран в образ - на дете или старец, както и неговия етичен и екзистенциален аспект, свързан с устройството на обществото, отчуждението между хората, смъртта на младите, несправедливото правосъдие и др. В този контекст от по-близко разстояние се разглежда и мотивът за мечтата сън (включително и предсмъртната) на детето, като се подчертава, че той притежава антично-митологична и апокрифно-християнска основа. Въз основа на конкретни творби се проследяват и митологизираните образи на големия град и на техническите нововъведения, от една страна, а, от друга - митологично-фолклорната вяра на човека в съществуването на змейове, таласъми и вампири.

Монографията на Иван Симеонов представлява сериозен комплексен анализ на митологично-легендарния аспект на българската литература за деца и юноши. Своеобразието на материала е наложил интердисциплинарния подход в изследването, който включва разглеждането на проблеми от историята, социологията и психологията. Книгата е написана върху основата на богат художествен материал и това увеличава нейната изследователска стойност.

© Емилия Тарабурка
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 2
© Електронно списание LiterNet, 19.08.2009, № 8 (117)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 2.