Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Вслушай се как стене листът откъснат,
как се завърта и пада почти отвесно.
Дай ми ръка сега, моя любов късна,
и да тръгнем да събираме кестени,
кафявите сърца на дърветата - децата им...
Вслушай се как жадно диша есента,
как съдбата осиротели клонки размята
и по булевардите рижки се носят листа.
Вслушай се, прости ми, но разбери -
между двама ни без лъжи ще е по-лесно.
Наведи се, от влажната длан на земята сбери
опадалите измръзнали кестени.
© Дагния Дрейка
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2009, № 5 (114)
|