Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Кобилата в мъглата, сред пари млечнобели,
Контурите й - видение призрачно в локвата тясна,
премина край мен силуетът й, после изчезна - къде ли? -
заблуден и подплашен, изпарил се в мъглата неясна.
А аз галопирам в алеята и е толкова тихо наоколо.
Мъглата лакомо поглъща и заличава всякаква следа.
Само кални бучки пръст излитат под копитата на това
Видение подплашено, без аз да имам някаква вина.
© Дагния Дрейка
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2009, № 5 (114)
|