ПОРТРЕТ НА СТАРА ЖЕНА
НА СТЕНАТА НА ТАВЕРНАТА В КОЛЕЖА

web

О, долу във таверната
децата пеят
около кръглата маса
и около мен все още.
Чухте ли какво казах?

                  Казах сàмо,
има урна от олово
прикована към стената,
толкова е стара, колкото таверната,
за да бъде и да бъде там все още.
Казах, че поетите са там
чувам ги как пеят и как лъжат
около кръглата маса
и около мен все още.
А отвъд стаята - венец
изплетен от коса на труп,
рамкиран във стъклото на стената,
толкова стара, колкото е таверната,
за да бъде и да бъде запомнен все още.
Чухте ли какво казах?

                  Казах сàмо
искам да съм там и аз,
бих изпяла песните си със лъжците,
моите лъжи със всичките певци.
И аз бих, и бих, но
това си е коса в косата ми,
чашата ми прикована към стената на таверната,
прашно е лицето ми, което пее долу.
Поетите седят във кухнята ми.
Защо лъжат тези поети?
Защо децата имат деца и
Чухте ли какво казах?

                  Казах сàмо
как искам да съм там,
О, долу във таверната,
където пеят пророците
около кръглата маса,
докато не застинат съвсем неподвижни.

© Ан Секстън
© Илеана Стоянова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2020, № 9 (250)