ОТЧАЯНИЕ

web

Какво е то?
Железопътна линия към ада?
Трошаща сила, масата превърнала в трески?
Надеждата, внезапно във помийна яма?
Любов ли е, по мивката потекла като плюнка?
Любов, която се кълне: "завинаги, завинаги"
и после те прегазва като валяк?
Молитва ли, която плува в радиореклама?
Отчаяние,
не си ми по сърце!
Ти не подхождаш на дрехите ми, на цигарите.
Защо си легнало връз мен
голямо като танк,
заемаш половината живот?
Не можеше ли просто
да кацнеш на едно дърво,
а не да се заселиш в корените ми,
изтласквайки ме от живота,
износван дълго във утробата?

Окей!
Ще бъдем заедно във пътешествието,
в което толкова години
ръцете ми ще бъдат вцепенени.

© Ан Секстън
© Илеана Стоянова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2020, № 9 (250)